Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 164

Мелани издаде звук, който изрази смайването, но същевременно и разбирането й. Значи това беше обяснението за горчивите думи, които бе наговорил бащата на Роланд. Сега всичко бе ясно.

— Виждам какво мислиш и имаш право — продължи Колийн. — Това беше грешка. Той ми повярва, но гордостта му бе така засегната и желанието му да си отмъсти за това, че според него съм го използвала, толкова силно, че въпреки всичко бе решен да ми отнеме Роланд. Отидох при адвокат, но законът беше на страната на мъжа ми. Нямах право на детето, което бях родила. Синът ми трябваше да бъде отгледан от дойки, негърки и слуги и ако не се върнех при Робърт, нямаше никога да го видя.

— Колко ужасно! — промълви Мелани.

— Да — каза Колийн. — Оставаше ми само едно и точно това направих. Откраднах собственото си дете. Отидох, докато баща му беше на полето. Роланд играеше навън, вдигнах го, метнах го в колата си и заминах с него. Взех го със себе си в Ирландия и там отново се върнах в театъра. Той винаги беше близо до мен, а аз играех в малки градове и села в цяла Великобритания и Европа. Но постепенно станах известна. Стигна се до благосклонни отзиви и статии във вестниците. Когато Роланд стана на осем години, хора на Робърт ме намериха и измъкнаха разреваното дете от гардероба на театър „Дръри Лейн“ в Лондон. Върнах се в Съединените щати, отидох при Робърт, на колене го умолявах да ми остави сина, но гой не се съгласи. Издейства решение на съда, с което ми се забраняваше да играя в Съединените щати, докато Роланд навърши пълнолетие. Когато видях, че е безсмислено, се помъчих да обясня на мъжа си, че съм го лъгала и че Роланд наистина е негов син. Той обаче не ми повярва. Помисли, че се опитвам да се измъкна. Все още вярваше, че Роланд е дете на друг мъж и ми го взе не от любов, а от желание да ме накаже. Трябваше да си отида и да оставя сина си. Изминаха години, видях го едва когато стана млад мъж, не живееше вече вкъщи, а във военното училище. Но той все още ме помнеше, помнеше и времето, което прекарахме заедно. Дойде при мен с удоволствие и радост. А тъй като ни бяха откъснал и един от друг и двамата бяхме страдали от баща му, сега връзката между нас е толкова здрава, че едва ли мога да я обясня.

Мелани се усмихна и виолетово-сините й очи влажно блеснаха.

— Мисля, че го обясни — каза тя трогната.

— Радвам се, но виждаш ли защо се тревожа, че между теб и сина ми има дрязги? Зная, че остри и обидни думи могат да разрушат много, че недоразуменията могат да съсипят цял един живот, а толкова ми се иска Роланд да е щастлив. Наистина го е заслужил след всичко това.