Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 162

— Да си ме наранила? Съвсем не.

— Говоря за настояването ми да скрия истинската си самоличност. Мислех, че това е най-доброто не само за моята кариера, но и за Роланд. Той десетки пъти ми се е клел, че за него е без значение дали майка му излиза на сцената, дали съм една от тези безсъвестни жени, които са напуснали мъжете си и, трябва да призная, детето си. Въпреки това живяла съм доста дълго, за да зная, че тези неща са от значение. В определени кръгове, като например в благопристойния Натчес с неговото възхищение от английската аристокрация и със склонността му да подражава на нравите и обичаите в Лондон, това играе голяма роля. Преди той да дойде в Мобайл да ми разкаже какво си си въобразила и да ме помоли да размисля, смятах, че може би ще ти е по-приятно мъжът ти да оказва известно внимание на някаква артистка, отколкото да знаеш, че бабата на твоите деца е безнравствена актриса и прелюбодейка.

Мелани поклати глава.

— Това е без значение за мен.

— Да, но мога да те уверя, че за някои хора е много важно.

С цялата си искреност Мелани трябваше да признае, че това е вярно. До преди година и половина и за нея би значело нещо. Но когато сам правиш грешки и престъпваш границата на онова, което се смята за приемливо държание, нещата се променят много и започваш да се отнасяш по-толерантно към хората в същото положение.

— Във всеки случай — продължи Колийн Дюбоа, — исках да се извиня, че съм станала причина за напрежение между теб и Роланд.

— Ако искаш, нека просто да забравим това. Бях глупаво ревнива и те обидих. Винаги, когато си спомня тази случка, вътрешно изпитвам срам.

Поддавайки се на някакъв порив другата жена сложи ръка върху нейната, която бе облегната на парапета.

— Ако нямаш нищо против, ще ти разкажа как се стигна дотук. Заради внуците ми.

Мелани се вгледа изпитателно и дълбоко в тъмнозелените очи, които толкова приличаха на очите на Роланд.

— Значи знаеш? — попита тя.

— Ти излъчваш нещо цъфтящо, някаква свежест и красота. Не може да не се забележи. А вчера, когато влязох и оная свиня лежеше на пода, лицето ти беше раздрано, ръцете и раменете ти бяха нашарени от червени резки и въпреки това ти с ръка прикриваше корема си. Такъв жест говори много, особено на актриса, която забелязва подробностите и ги запомня. Странно е, че Роланд не спомена нищо за това. Питам се дали изобщо знае.

— Не — прошепна Мелани, клатейки глава. — Не съм му казала.

— Има и други начини да го узнае — каза майката на Роланд и бръчка събра тъмните й извити вежди. — Той е глупак, ако не се осведомява за здравето и състоянието на жена си. Трябва да говоря с него, наистина трябва да говоря, макар че няма защо да се учудвам. Баща му беше същият.

След като тя не продължи, Мелани рече:

— Запознах се с бащата на Роланд малко след сватбата. Той никак не е добре със здравето.

— Роланд вече ми каза. Бих искала да изпитвам нещо, но не мога. Каквото и да е имало между нас, то е умряло много, много отдавна и не може вече да се съживи. Тъкмо исках да ти разкажа за това.

Колийн Антоанет Дюбоа се обърна и се загледа във водата, която бързо потъмняваше. Измина доста време, преди тя да проговори, та Мелани помисли, че е променила решението си. Не помръдваше, стоеше безмълвна и чакаше.