Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 134

— Човек никога не знае кога може да научи подобни сведения. Ако откриете нещо, за вас ще бъде от полза да ме намерите на този адрес. Моля ви още веднъж да размислите, мисис Донован. А сега ви желая приятна вечер.

Смаяна и онемяла, Мелани гледаше след него. Тя просто не можеше да повярва, че именно на нея е направено такова дръзко предложение.

— Мелани? — беше Дом, който излизаше от вратата на ложата им надолу по коридора. В кафявите му очи се четеше безпокойство, когато се приближи до нея. Тя погледна първо него, после към картичката, която все още държеше в ръката си.

— Завесата скоро ще се вдигне — обясни той, когато стигна до нея. — Къде е Роланд? Мелани, мила моя, нещо не е наред ли?

— Никога няма да отгатнеш какво ми се случи — проговори тя с пресекващ глас. — Поискаха от мен да предам Роланд и похода.

Подаде му картичката и му разказа какво беше станало. Когато свърши, той й я върна.

— Но това е отвратително — възмути се той. — Нали не възнамеряваш да склониш?

— Не, естествено, че не! — отвърна тя разгорещено. Огледа се за някаква възможност да се отърве от картичката, ала тъй като не видя подходящо място, пъхна я с треперещи ръце в чантичката си. — Но това е наистина невероятно, не мислиш ли?

— На твое място веднага бих го забравил — предложи Дом, като й подаде ръка и я отведе обратно в ложата.

На вратата се извини и я пусна да влезе сама. След това изчезна за няколко минути. Когато завесата се вдигна отново, той се беше върнал в ложата и беше седнал на мястото до сестра си, което генералът бе освободил през антракта.

Роланд се присъедини към тях едва към края на последното действие. Междувременно сервираха шампанско, пастет от гъши дроб, стриди и половин дузина други топли и студени лакомства. Той взе само по хапка от деликатесите, застана в дъното на ложата и забъбри с Хлое, която изведнъж се оживи. Веднага след като завесата се спусна, се сбогува с останалите под предлог, че на другата сутрин трябва рано да бъде на работа, и изведе Мелани от ложата.

Пътуваха към дома в мълчание, безмълвно изкачиха стълбите на къщата на „Рампарт стрийт“ и без да си продумат се отправиха към спалнята. Мелани съблече пелерината си и я остави на кушетката. С гръб към Роланд отвори чантичката си с намерението още веднъж да разгледа картичката, която й беше дал испанският посланик. Макар че основно претърси навсякъде и дори изпразни съдържанието на чантичката върху покривката на леглото от люляков сатен, не я откри. Изглежда я беше изпуснала, когато искаше да я прибере, защото я нямаше никъде.

Глава дванадесета

След като приключиха с преговорите, Куитман и Лопес бързо доразвиха плановете си за нахлуване в Куба. Преди да измине седмицата след празненството в театъра, бившият губернатор на Мисисипи напусна града, придружен от Роланд, за да набира мъже в Тексас и други области. Мелани можеше само да се радва, че мъжът й беше заминал. След кавгата тя го виждаше рядко и си бяха разменили не повече от половин дузина думи. Той свикна да се прибира в къщата на „Рампарт стрийт“ само за да пренощува, и се хранеше с хората си. Винаги се връщаше по-късно и ставаше по-рано от нея. Последните три дни преди заминаването спа в празната стая до спалнята между сандъците и куфарите, струпани там. Мелани предположи, че го прави, за да не я смущава. Въпреки това недоволно се питаше дали се среща с артистката, макар да си казваше, че й е все едно.