Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 133

— Тя може ли да ми каже как си се държала в каретата по пътя към театъра или колко пъти си посрещала вече Доминик Клемънтс, когато не съм бил у дома, или какво правите, когато сте сами?

Мелани толкова пребледня, че дори устните й загубиха цвета си.

— Ти имаш противна, мръсна фантазия. Няма да се оставя да ме обиждаш.

— Не — отвърна той, — а още повече с истината, макар и изобщо да не разбирам защо, по дяволите, ти е притрябвал мъжът, който те изостави, когато се нуждаеше от помощта му. Но ти обещавам едно: докато съм жив, няма да позволя да му станеш съпруга!

— Ако смяташ, че по този начин можеш да ме уязвиш, лъжеш се! — просъска тя и гласът й трепереше от гняв. — Но ако аз никога няма да съм свободна, и ти няма да си свободен. Хайде да видим дали омразата може да скрепи един брак!

Той дълго я гледа втренчено, а в зелените му очи се мярна сянка. После рязко се обърна и си отиде.

Мелани също се обърна. Тя и не мислеше да гледа след него. Вирна брадичка и продължи по коридора. Не можеше веднага да се присъедини към останалите. Имаше нужда няколко минути да бъде сама, за да се съвземе. Бузите й все още бяха силно зачервени, а ръцете й трепереха.

Беше направила едва няколко крачки, когато я настигна един мъж. Тя помисли, че ще продължи, но той остана редом с нея.

— Добър вечер, мисис Донован — поздрави я той. — Нали вие сте мисис Донован?

Мелани се огледа. Освен една групичка мъже в най-отдалечения край на коридора не се виждаха други хора и никой не забеляза, че този мъж я заговори. Като го погледна по-добре, установи, че е възрастен джентълмен с бели нишки в тъмната коса, с набръчкано лице и остра брадичка. Вечерният му костюм беше безупречен, а на гърдите си носеше лента на орден.

— Да — отговори тя накрая. — Аз съм мисис Донован. А вие кой сте?

— Позволете ми да ви дам картичката си — помоли той с явен акцент. Извади от джоба си кутия за визитки от масивно сребро.

— Испанският посланик! — възкликна тя объркано.

— Точно така, мадам. Поемам известен риск като говоря с вас, нали? Но аз съм човек, който вярва в съдбата. Според мен не беше проста случайност, че можах да подслушам разногласията с мъжа ви.

— Наистина ли? — попита Мелани сковано.

— О, да, мадам. Стори ми се, че за мен ще е от полза да се запозная с вас, след като толкова малко държите на човека, за когото сте омъжена, и толкова малко ви харесва това, което той върши.

— Мисля, че едва ли… — започна Мелани.

— Не, не, не прибързвайте. Бъдете така любезна да ме изслушате само за момент. Моето правителство, правителството на Кралство Испания, проявява голям интерес към действията на военния авантюрист Лопес и неговите хора. Ние бихме били благодарни за всяка информация, която можем да получим. За всяка дреболия. Броят на мъжете, събрани под знамената, плановете им за действие, когато стигнат в Куба, ден и час на тръгването им оттук, вид и количество на оръжието, което носят със себе си, просто всичко.

Мелани му върна картичката обратно.

— Нямам такава информация и едва ли някога ще я получа.

Испанецът отново бутна полека картичката в ръката й.