Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 132

— Не знам какво толкова има, което да не можеш да кажеш и в ложата.

— Ах, така ли? Позволявам си да се усъмня. Нямам намерение да преглътна мълчаливо факта, че минаваш с Клемънтс през целия град, а когато идвам тук, установявам, че той се е настанил удобно на моето място до жена ми!

Мелани рязко обърна глава и го погледна.

— Ти си ни видял?

— Когато пристигнах, ти тъкмо излизаше от къщата. Съдено ми бе да видя как той притисна устни върху ръката ти, преди да ти помогне да се качиш в каретата.

— Наистина ли си бил там? Надявам се, че няма да ме държиш отговорна за галантността, с която някой господин е решил да се отнесе към мен. Научих се, че не подобава да удряш един мъж в лицето, че винаги е по-добре с пасивна антипатия да му покажеш колко малко държиш на него. Тъкмо това направих, макар и вероятно да не си го видял.

— При някои мъже немият протест не е достатъчен. Те не могат да бъдат отклонени с нищо друго, освен с удар в лицето.

— Да — изфуча тя. — Познавам тоя сорт мъже твърде добре.

По-ясно не би могла да му покаже, че говори за онази нощ в „Ривърест“. Мелани почувства угризения за тази си забележка. Извънредно много я ядоса това, че я упреква за краткото й пътуване до театъра в каретата на Дом, след като той самият се беше държал така безсрамно с артистката.

— Говорехме за неуместното ти поведение спрямо Доминик Клемънтс — отвърна Роланд и лицето му беше мрачно.

— А, така ли? Тогава нека ти кажа, че Илайза изпрати каретата и че Дом сам е предложил да ме доведе в театъра.

— Не се съмнявам, че сам е предложил — отговори Роланд.

— Да, а аз се зарадвах. Сред тълпа от хора понякога е полезно да имаш мъж до себе си, а по някакви странни причини моят мъж не беше на разположение и аз нямах представа кога и дали изобщо ще се появи.

— Имах по-важни задачи и задължения от посещението на театър.

— По-важни, отколкото да ме придружиш до театъра! Твоите задачи и задължения са ми абсолютно ясни и никак не са ми приятни, особено, откакто преди два дни те видях на Плас дарм да изпълняваш едно от тях.

— Какво говориш?

— Видях те на Плас дарм под ръка с мадам Дюбоа. Сигурно е било доста приятно задължение. Изглежда, много му се наслаждаваше.

Той спря и погледна мрачно надолу към нея.

— Това мога лесно да го обясня.

— Добре — рече тя, а в очите й се четеше ледено презрение. — Тогава те моля да го направиш.

Странна нерешителност, която съвсем не беше типична за него, пробягна по лицето му. Когато заговори, думите му звучаха сковано като полуистини.

— Мадам Дюбоа пристигнала следобед с парахода. Ние не знаехме, че ще дойде, и никой не я посрещна. Исках да я предупредя, защото хората на Лопес смятаха вечерта да устроят пред прозореца й тържество със серенада и цветя. Ако си чела вестниците, трябва да знаеш какво събитие беше това.

— Сигурно ще ми простиш, ако не ти повярвам? — отвърна тя с лъчезарна усмивка.

— Не, но бих казал, че ще сме квит, тъй като и аз не вярвам нито дума от това, което казваш.

— Трябва само да попиташ Илайза Куитман.