Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 106

Зад къщата имаше малък, ограден със зидове двор с кладенец и цистерна. Зад тях бяха пристройките за прислугата, кухнята и пералнята. Когато Мелани и Глори разгледаха всичко, първият куфар вече бе внесен в спалнята. Те извадиха чисти чаршафи и завивки и застлаха леглото. Беше почнало да се смрачава. Прозорците на къщите, които се виждаха по улицата, бяха вече тъмни. Мелани настоя да почакат с разопаковането на куфарите до сутринта. След това пожела лека нощ на Глори и потискайки една прозявка, се направи, че не вижда многозначителната усмивка на старата жена.

Когато Глори затвори вратата след себе си, Мелани почна да се разхожда из спалнята. Големият гардероб, заемащ едната стена, беше празен, макар че в него все още се беше запазил едва доловим мирис на върбинка. В тази стая, освен високото легло с балдахин имаше и кушетка, тапицирана с лилава коприна, а на един мраморен пиедестал бе поставена статуя на плътно прегърнати мъж и жена — момент на екстаз, увековечен в блестящ мрамор.

Мелани се обърна, вратата зад нея се отвори. В стаята влезе Роланд, който държеше в едната си ръка шише от шлифовано стъкло, а в другата-две чаши за коняк. Огледа се бързо и след това каза със странен израз в зелените очи:

— Видя ли пристройките за прислугата в задния двор?

— Да. Надявам се, че куфарите не ти пречат — каза тя и посочи багажа, който все още беше струпан на пода посред стаята. — Тъй като вече е много късно, сметнах, че бихме могли спокойно да разопаковаме багажа чак утре сутринта.

— Съвсем не ми пречат, щом имаш това, от което се нуждаеш.

Той пристъпи към тоалетката, постави чашите върху нея и издърпа запушалката на шишето.

— Имам всичко, от което се нуждая — отвърна Мелани.

— Но как стои въпросът с теб?

— С мен ли?

— В гардероба няма нищо… искам да кажа, от твоите неща.

Той посочи към кожените дисаги, оставени на пода до един от нейните куфари.

— Най-важното е в тях. Останалите ми вещи са още в казармата, която е предоставена за хората на Лопес. Утре, след като се явя при генерала, ще се погрижа да ги пренеса. Не е нужно да се безпокоиш за това. Не бива да оставаш тук сама.

Той наля по два пръста коняк във всяка чаша. Мелани, която долови леката ирония в тона му и видя играта на светлината по неговото неподвижно като маска загоряло лице, моментално се сети за причината, поради която бе дошла в Ню Орлиънс. Пое дълбоко дъх и каза:

— Добре. Това ме радва.

Роланд й хвърли бегъл поглед, преди да вземе чашите в ръка, и бавно пристъпи към нея.

— Значи ли — попита той, подавайки й едната чаша, — че постъпката от тази сутрин ми е простена?

Тя не можа да издържи твърдия му поглед. Объркана, сведе клепачи и погледна течността в чашата, която държеше.

— Какво е това?

— Не е бърбън, ако имаш това предвид, а коняк, който току-що взех от килера. Мислех, че ще те успокои. Изглежда, съм се излъгал.

Мелани се насили да се усмихне.

— Не съвсем. Уиски и коняк в един ден. Ясно ти е, предполагам, че до днес никога не съм пила нищо по-силно от чаша вино?

— Тъй като си добре възпитана млада дама, имах подобно подозрение.