Читать «Да помним Сара» онлайн - страница 140

Скоро ще стане ясно.

Майк вижда пред себе си дълъг, празен участък от пътя. От волвото няма и помен.

Обзема го паника. Далеч напред, от дясната страна се вижда бензиностанция на „Мобайл“ и „Бъргър Кинг“. Ако не е спряла там, значи е поела по изхода след бензиностанцията.

Провери най-напред нея.

Натиска газта до дупка и влита в паркинга на „Мобайл“. Нека да е тук, моля ти се Господи, нека не е поела през изхода…

Волвото е спряло пред една от помпите за пълно обслужване. Няма представа дали тя е в колата, или не. Може да е отишла до тоалетната или пък да хапне нещо. Но колата е нейната — вече вижда номера.

Майк прави маневра и спира пред колонка, разположена през три реда от тази на Тери, с мисълта, че и той би могъл да зареди, след като няма представа още колко време възнамерява Тери да продължи пътуването. Не може да се каже, че камионетката е напълно скрита, но Тери ще трябва да погледне назад, за да я забележи. Тъкмо е заредил до половината, когато я забелязва да излиза през главната врата на „Бъргър Кинг“, с книжна торбичка и шише сода в ръце. Не може да го види. Върви, обърната с гръб към него, и докато я гледа как бавно приближава колата си, Майк забелязва, че вече не се оглежда, както направи пред дома си. Изглежда спокойна. Това е добре. Качва се във волвото и пали двигателя.

Майк изчаква един миг, за да й даде известна преднина, и когато сам влиза в камионетката, забелязва, че Тери отново е спряла, този път, за да говори от един телефонен автомат. Майк завива, насочва се към противоположния край на паркинга и спира недалеч от компресорите. Вижда как Тери окачва слушалката и се връща при колата.

Само че не потегля.

Изтичат две минути. Стават пет. Тери си е все така там.

Може би си яде обяда.

Или пък очаква някого.

Ето ти нова мисъл. При това плашеща. Ако Тери наистина очаква някого, какво да направи той, когато този човек или хора се появят? Не може да следи повече от един.

Да алармира полицията.

И как? Здрасти, казвам се Майкъл Съливан. Баща на Сара Съливан, момиченцето, дето изчезна преди пет години. От вас искам да дойдете и арестувате Тери Ръсел, медицинската сестра на Франсис Джона.

И защо да го правим, господин Съливан?

Защото тази жена се държи много странно. Най-напред ме излъга, а сега е взела чужда кола и пътува през Върмонт, един Бог знае накъде. Може би към Канада. Току-що говори с някого от автомат. Не знам с кого, но знам, че си има мобилен телефон. Крайно подозрително, не мислите ли?

Може нейният телефон да няма покритие на това място.

Или пък може това да има нещо общо с Джона и Сара. Защо иначе ще взема колата на приятел и ще тръгва с нея към Канада?

Разбираме ви, господин Съливан. Може ли да се възползваме от случая, за да ни съобщите гръдната си обиколка? Не бихме желали някой пациент да се почувства некомфортно в наша усмирителна риза.

Сериозно ви говоря.

Разбира се. Понякога гласовете в главата ви могат да бъдат крайно убедителни. А когато пристигне линейката, господин Съливан, да не вземете да се притесните. Една инжекцийка, лекичко убождане и всички тия гадни гласове ще млъкнат. Та, къде, казахте, се намирате?