Читать «Да помним Сара» онлайн - страница 139

— Имаш ли нещо за писане?

— В кухнята съм, точно пред черната дъска. Казвай!

Майк обяснява накратко, а сетне диктува адреса на Тери и телефонния номер на Нанси.

— Наблюдавай къщата — добавя той. — Обади се на Нанси, кажи й, когато стигнеш там, и я дръж в течение.

— Добре. А ти къде отиваш?

— Ще ми се да знаех.

47.

В продължение на два часа Майк следва Тери. Отначало на север, по Деветдесет и трета, а сетне по Осемдесет и девета, пак в същата посока, като прекосява голяма част от Ню Хампшир, за да навлезе във Върмонт, без изгледи да спре.

Проследяването е трудна работа. В случая още по-трудна, защото помежду им няма други автомобили. В момента се движат по тих, двулентов участък от магистралата, обточен от двете страни с дървета, а волвото е доста напред, но все още в полезрението му и все така поддържа стабилна скорост от сто и пет километра в час. Тери не натиска газта нито веднъж. Или не бърза закъдето се е запътила, или не иска да превишава позволената скорост от страх да не я спрат.

Какво си намислила, Тери, дяволите да те вземат!

И каква връзка има то със Сара? Докато кара, въпросът жужи в главата му и търси отговор.

Майк поглежда стрелката на резервоарите. Първият е почти изпразнен, но, слава Богу, вторият е пълен. Тери ще трябва да спре по някое време да зареди. Досега трябва да й е останал приблизително четвърт резервоар.

Телефонът звъни. Нанси.

— Извинявай, задето се обаждам с такова закъснение, но моят компютърен специалист едва сега приключи с анализа на телефонните разговори на Тери Ръсел. Няма регистрирани обаждания от или до Аризона. Нито от домашния, нито от мобилния телефон. Фибромиалгията също се оказва лъжа. Проверих медицинската база данни и останах на сухо.

— А волвото на кого е?

— На някой си Антъни Лънди. Има къща в Медфорд. Женен, с две деца, бивш полицай, пенсиониран преждевременно преди шест години — още не знам защо. За него разбрах две неща. Първо: задържан е за нарушаване на обществения ред. Това е станало, след като се е пенсионирал и, забележи, причината е участие в незаконен протест пред някаква клиника за аборти.

Най-напред странната реакция на Тери, а сега и тази информация за нейния приятел.

— Второ — продължава Нанси, — този тип е голям чистофайник. От половин час го наблюдавам с бинокъл. В момента търка стените в жилището на Тери. Мисля да го наема за моя апартамент.

— Може да й помага за пренасянето. Когато се изнасяш от някое жилище, трябва да го оставиш в приличен вид. — Майк го казва, без да е напълно убеден в думите си.

— Или пък, ако си някой като Тед Бънди и почистваш най-внимателно къщата и колата, за да не оставиш улики.

— За какво?

— Тъкмо това ще установим. Тери какво прави?

— Кара.

— Тая работа наистина започва да намирисва. Дръж се за нея и гледай да не я изтървеш — поръчва Нанси и затваря.

Топлото слънце, което го приветства тази сутрин, си е отишло, скрито зад тъмносиви облаци. Майк вижда как волвото изчезва отвъд хоризонта. Дава малко газ, за да скъси дистанцията.

Към Канада ли се е запътила?