Читать «Да помним Сара» онлайн - страница 138

Това е глупаво. Изважда телефона и след като набира номера на Нанси, надига предпазливо глава, за да погледне навън. Тери стои приведена към прозореца, откъм пасажерското място на волвото. Дебелото куфарче не е вече в ръцете й. Само дамската чанта.

— Какво има? — пита Нанси.

Майк й казва, а през това време вижда, че шофьорът на волвото се показва навън.

— Познаваш ли го? — пита Нанси.

Посивяла коса, висок малко над метър и осемдесет, в бяла риза и панталони цвят каки, с маратонки. Майк е сигурен, че никога не е виждал този човек.

— Не — отвръща той. — В момента изкачва стълбите й на бегом.

— А тя?

— Сяда зад волана на волвото… Изкарва колата на улицата.

— Виждаш ли номера?

— Да.

— Кажи ми го.

Майк го прави, а щом свършва, Нанси нарежда:

— Сега карай след нея. Искам да знам къде отива.

— Не мислиш ли, че сме малко…

— Прави каквото ти казвам. Тя познава ли камионетката ти?

— Нямам представа. — Тери вече е излязла от алеята и сега се отдалечава. Майк притиска с рамо телефона към ухото си и пали двигателя.

— Проследявал ли си някого? — пита Нанси.

— По цял ден само това правя. Току си набележа някоя жена и започвам да я следя просто така, за удоволствие. — Тръгва напред. Волвото е спряло на кръстовище. Не дава мигач.

— Трябва да се държиш толкова надалеч от нея, колкото е възможно, без да я загубиш. Ако реши да провери дали не я следят, ще гледа максимум две-три коли назад. Понеже си с камионетка, гледаш от по-високо и няма нужда да си толкова наблизо. Имаш ли някой приятел, който да наглежда къщата, докато стигна до нея?

— Не мислиш ли, че прекаляваш малко?

— Това „да“ ли означава, или „не“?

— Имам един предвид. — Сега се налага Майк да спре на кръстовището.

— Кажи му да се свърже с мен. Лепни се за Тери и гледай да не я изтървеш. — Нанси затваря.

Волвото поема наляво, по Графтън. След километър — два са изходите към Първа магистрала.

Тери излиза от града. Е, и?

Защо й е да взема волвото на този мъж? Защо не използва собствената си кола?

Започва да прехвърля в главата си възможните обяснения: може да й има нещо. Може… един Господ знае какво. Съществуват десетки обяснения. Логични до едно.

И все пак, докато кара отзад, Майк усеща как го завладява параноята на Нанси. Добре, Тери е реагирала малко странно, дори донякъде фанатично, на въпроса за абортите. И още: когато излезе на улицата, се огледа много подозрително. Защо? От него ли се страхува? От полицията?

А да не забравяме и онова, което каза за предметите, скрити от Джона под пода в спалнята му.

Майк звъни на Бил.

— Ще те помоля за една голяма услуга и нямам време да ти обяснявам защо. Просто го направи.

— Казвай!