Читать «Да помним Сара» онлайн - страница 137

Върху отворения куфар на Лу се мъдри фотоапарат, изглежда много хубав. За какво му е на Лу фотоапарат? И къде се изгуби през последните четири дена?

Майк наднича през прозореца на спалнята. Баща му продължава да седи на задните стълби. Майк влиза в стаята и когато вдига апарата, съзира някакъв плик в куфара. Вътре има използвани билети до Париж и обратно, само че на името на Том Петерсън — същото като в паспорта със снимка на баща му, дегизиран с мустаци и брада.

Майк седи в камионетката и си спомня онази вечер с майка си в църквата: Истинската смелост, същинската, идва от духа на човека. Това е като да вярваш, че животът ти ще тръгна на добре, докато всичко сочи обратното. Да вярваш — това е истинската смелост, Майкъл. Винаги да вярваш, независимо колко зле изглеждат нещата. Няма да позволяваш на баща си или на когото и да било друг да ти отнеме вярата, нали?

Първото писмо: И не забравяй да си мълчиш за това. Няма нужда да ти напомням какво може да ми стори баща ти, ако научи къде се крия.

А сега второто: Ще дойда за теб… Искам да си търпелив… Не позволявай баща ти да види този адрес… Ако разбере къде се крия — няма нужда да ти напомням на какво е способен.

Майк си представя как майка му пуска тези писма в пощенската кутия или както там им казват в Париж — тя, която е напълно наясно с онова, което върши.

И все пак… дори преди да научи за полета на Лу до Париж, нима не е знаел дълбоко в себе си, че майка му няма да се върне? Не е ли разбирал, че през петте месеца на своето отсъствие все трябваше да предприеме нещо, ако наистина е имала намерение да го вземе със себе си? Някакво усилие? Щеше поне да опита.

Майка ти можеше да бъде много убедителна с тоя нежен гласец — знаеш това по-добре от всеки друг. Най-надарената лъжкиня, която съм срещал.

Особено нещо е мозъкът. Как само успява да отстрани от всеки спомен или душевна травма частите, които не му трябват или не желае да запази. Вероятно това улеснява процеса на запаметяване. А може и да е просто механизъм за оцеляване. Възможно е съзнанието да е лишено от способността да каталогизира до безкрайност бездънните глъбини на собствените ни възможности — да обичаме и мразим, да убиваме. Може би причината сам той да не може да се види в образа на алкохолик с престъпни пориви, отразили нрава на бащата-убиец, да е същата, която не му позволява да си представи как Сара тръгва по своя воля с Джона, Джес да му изневерява, а майка му да не се връща, тъй като в живота й не е останало никакво място за него. Приемането на истината означава приемане на цялата истина и той усеща как същността му се пропуква под това бреме.

Майк си представя Лу, изтегнат в кревата, подложил длани зад тила си, а по челото му се стичат капки пот, докато се взира в решетките на килията.

Приеми го. Животът ти бе значително по-лесен, когато съзнанието ти бе изпълнено с омраза към мен.

На ъгъла на Дибънс стрийт спира синьо-сивкаво волво, после рязко свърва надясно, в алейката за паркиране на Тери. Първоначално Майк си мисли, че колата ще даде на заден и ще направи обратен завой, но после се появява Тери, стрелва се през вратата, спуска се надолу по стълбите, стиснала в едната ръка дамска чанта и още една, кожена и обемиста, за документи. Оглежда се по улицата, сякаш очаква да види някого. Майк вече се е свлякъл надолу в седалката.