Читать «Да помним Сара» онлайн - страница 136

— От мина е — съобщава Лу. — Стъпил отгоре и — бам! — останал без крак. А сега нещастното копеле се бори с рака. Спомен от работата му с химическо оръжие. Нищо няма да му стане на Господ, ако рече да ни остави поне за миг да отдъхнем.

Луис Съливан, кавалер на „Пурпурно сърце“, поклаща глава с въздишка, опечален или гневен, а може би и двете — Майк никога не е в състояние да определи. Настроенията на баща му, техният генератор и момент на избухване са точно толкова предсказуеми, колкото времето в Ню Ингланд.

— Майка ти я няма вече пет месеца — започва Лу. — И никога няма да се върне. Нито след седмица, нито след година. Отишла си е, ясно ли е?

— Къде? — пита Майк, а отговорът му е известен.

В началото на миналия месец, през юни, на адреса на Бил пристига дебел плик с неговото име. Вътре има сребърна верижка за ключове и кратка бележка. Майка му е написала: Когато ти пиша пак, ще имам адрес, на който да ми отговориш. Скоро ще бъдеш при мен, в Париж. Вярвай, Майкъл. Помни, че трябва да съхраниш вярата си, без значение колко лоши са нещата. И не забравяй да си мълчиш за това. Няма нужда да ти напомням какво може да ми стори баща ти, ако научи къде се крия.

Париж. Майка му живее в Париж.

Лу отпива от бирата, а когато свършва, отпуска ръката с бутилката между коленете си. Майк наблюдава внимателно ръцете му. Свият ли се в юмруци, работата е ясна — предстои пердах.

— Но това няма значение — заявява Лу. — Тя ни напусна. Това е, което има значение. И никакви молитви няма да я върнат у дома. Господ не дава пукната пара за твоите проблеми. Въобще не му пука дали си загубил крака си заради мина, дали брат ти е загинал в някоя лайнена война, или майка ти е духнала нанякъде. Той взема ли, взема и не спира да взема, защото отвътре Той е един садистичен хуй. Спомни си това, когато отец Джак започне отново да ви пее какъв велик, божествен план крои брадатият за всеки от нас.

Майк се заиграва с идеята да изкрещи истината в лицето му, да види как ще я понесе. Но Майк знае, че ако баща му научи къде се крие, ще я намери и очисти. Чувал е да разправят как татенцето му кара хората да изчезват. А е имал и възможност да наблюдава от непосредствена близост изблиците му на гняв. Този опит е издълбал дълбоки, незаличими следи в неговото съзнание.

— Ако ще ревеш, давай, отпусни се. Няма нищо срамно. И аз плаках, когато научих, че брат ми е загинал във войната, плаках и когато майка ми почина. — Лу търси някакъв отговор в очите на сина си.

— Нищо ми няма.

— Искаш да се държиш като мъж. Това ми харесва. — Лу го хваща за врата и стиска силно. По гърба на момчето се стичат капки пот. — Не се коси, Майкъл. Всичко ще бъде наред. Ще видиш.

Майк пита дали може да си тръгне — има среща с Бил в „При Бъзи“. Лу кимва и момчето се затътря по коридора, към своята стая. Когато минава покрай вратата на бащината, някакъв метален отблясък го кара да спре.