Читать «Да помним Сара» онлайн - страница 135

— Доста бурна реакция — отсъжда Нанси накрая.

— Жената е католичка с голямо К. Носи кръст на показ.

— И аз съм католичка.

— Но не и с голямо К. Има огромна разлика, повярвай ми.

— Въпросът е, че не бих подивяла така пред чужд човек. Друго?

— Казах ти, че се мести в Аризона.

— Заради фибромиалгията ли?

— Отчасти. Останах с убеждение, че има нещо общо с приятелката й.

— Тя как се казва?

Майк се замисля.

— Не си спомням.

— Господи!

— Какво значение има? Тя не е сред заподозрените, Нанси.

— Задръж малко. Ти снощи поиска ли от мен да ровя, или не?

— Да…

— Работата ми е да се срещам с хора, да им задавам въпроси, да търся слаби места в техните версии. Ако нещо куца, ако не се връзва, тогава задълбавам още навътре. Ще ме оставиш ли да си свърша работата, или искаш да ме заместиш?

— Не искам — казва Майк през зъби. — Карай нататък.

— Добре тогава. Тери спомена ли още нещо за Джона?

— Не. Всъщност подчерта дебело, че не познава тази страна от неговата личност.

— Така ли каза? Това ли са точните й думи?

— Каза горе-долу така: „Относно онази страна на отец Джона, която е отговорна за случилото се с момичетата и за скритите под пода на спалнята му неща — нямам ни най-малка представа.“

— Казала е, че нещата са оставени под пода на неговата спалня.

— Точно така каза.

— Сигурен ли си?

— Абсолютно.

— Такава информация не е излизала нито в печата, нито по телевизията.

Майк не следи новините напоследък.

— Може да го е чула от Мерик.

— Мерик няма да тръгне да обсъжда подобни неща с нея.

— Но с мен го направи.

— Не е същото. Направил го е, за да те убеди по-лесно… — Нанси млъква изведнъж.

— Да ме убеди в това, че всичко е свършило ли? Това ли искаше да кажеш?

— Кога е говорила за последно с Мерик?

— Нямам представа. Да се върна ли да я питам?

— Не, но след като гориш от желание да си играеш на частен детектив, ще я наглеждаш, докато пристигна у тях. Не си отлепяй гъза от седалката на камионетката и се обади, ако тръгне да излиза. Не искам да ми изчезне, преди да съм говорила с нея. Ще бързам.

46.

Майк открива свободно място за паркиране край тротоара, на една пресечка разстояние от жилището на Тери Ръсел. Изпод сянката на някакво дърво се открива прекрасна гледка към предната врата и верандата. Той накланя облегалката назад, пали цигара и започва да наблюдава входа и алеята за паркиране.

В същия миг вижда себе си на девет години, как кара ново колело по тяхната алея. Именно то му е подарък от Лу. Майк се опитва да прогони спомена, обаче дочува гласа на Лу, който го вика откъм задния двор, където го заварва седнал на стълбите, току–що изкъпан, облякъл чиста, бяла долна риза и джинси без петънце по тях.

— Сядай тука, вожде — казва му Лу и тупва с длан стъпалото до себе си. — Трябва да си поговорим.

Вечерта е влажна, въздухът тежи от жега, наситен с миризма на прясно окосена трева и градински тор. Майк присяда върху противоположния край на стъпалото, на цяла ръка разстояние, в случай че му се наложи да побегне. Засега Лу не изглежда ядосан. В момента фиксира с поглед съседа, Нед Кинг, който е застанал на четири крака и работи нещо в градината си, а кафеникавите му шорти и твърдата, жълта пластмаса на изкуствения крак са целите в пръст.