Читать «Тайните на Черната джунгла» онлайн - страница 5

— Какво те плаши? — попита ТремалНаик.

— Не чуваш ли рамзинга?

— Е, и какво от това?

— Предизвестява нещастие, господарю.

— Глупости, Камамури.

— Никога не бях чувал звука на рамзинга в джунглата преди онази нощ, когато бе убит нещастният Тамул.

При този спомен дълбока бръчка се вряза в челото на ловеца.

— Не се безпокой — рече той, стараейки се да остане спокоен. — Всички индийци умеят да свирят на рамзинг и ти знаеш, че рядко се намира ловец, който дръзва да проникне в земята на тигрите и змиите.

Едва-що бе приключил да говори, кога го чуха жален вой на куче и малко след това силно мяукане, което наподобяваше истински рев. Камамури потръпна целият.

— Ох, господарю! — възкликна. — Кучето и тигърът също предзнаменуват нещастие.

— Дарма! Пунтхи! — викна ТремалНайк.

Един великолепен царски тигър с висок ръст и мощни форми, с ръждива козина на черни ивици излезе от колибата и втренчи в господаря си очи, от които изскачаха светкавици. Няколко мига след това зад него се появи огромно, черно куче с дълга опашка, щръкнали уши и широк железен гердан с шипове около врата.

— Дарма! ГГунгхи! — повтори ТремалНаик.

Тигърът се изви. издаде глухо ръмжене и с петметров скок тупна в краката на господаря си.

— Какво ти е, Дарма? — попита той, като прокара ръка по якия гръб на звяра. — Неспокоен си.

Вместо да притича към господаря си, кучето проточи врат на юг, задуши известно време въздуха и излая жално три пъти.

— Дали не се е случило нещастие на Хурти и Агхур? — промълви загрижено ловецът.

— Страхувам се. че е така. господарю — каза Камамури. като хвърляше уплашени погледи към джунглата. — По този час трябваше да са вече тук, а ето че не дават никакъв признак на живот.

— Не чу ли никакъв гърмеж през деня?

— Само един следобяда и оттогава нищо. — От къде идваше?

— От юг, господарю.

— Видя ли някое съмнително лице да се навърта из джунглата?

— Не, но Хурти ми каза, че една вечер видял сенки по бреговете на остров Раймангал, а Агхур чул странни шумове, идващи от свещения баниян’.

— Значи от банановата гора — рече ТремалНаик. — Ти чу ли нещо?

— Не си спомням. Какво да правим, господарю?

— Да чакаме.

— Но те могат…

— Тихо! — каза ТремалНаик и стисна до болка едната му ръка.

— Какво чу? — пошепна махаратът и зъбите му затракаха.

— Виж там, не ти ли се струва, че бамбукът се поклаща?

— Вярно е, господарю.

Пунтхи за трети път издаде жален вой, последван от острите тонове на тайнствената рамзинга. ТремалНаик извади от пояса си, направен от тигрова кожа, дълъг пистолет със сребърни инкрустации и го зареди. В този миг висок, полугол индиец, въоръжен със секира, изскочи от леса и се затича стремглаво към колибата.

— Агхур! — възкликнаха в един глас ТремалНаик и махаратът.

Пунтхи се стрелна към него със зловещ рев. Човекът стигна като мълния до колибата, заклатушка се като пронизан от внезапна болка, опули очи, издаде сподавен вик, подобен на изхъркване, и се строполи сред тревата, подобно на изкоренено от вятъра дърво.