Читать «Тайните на Черната джунгла» онлайн - страница 4

ТремалНаик млъкна. Камамури забеляза, че той трепери тъй силно, сякаш имаше треска.

— За мен това видение бе съдбовно — подхвана ТремалНаик гневно. — От онази вечер у мен настъпи странна промяна, стори ми се, че съм станал друг човек и тук, в сърцето ми, е лумнал страшен огън. Това видение като че ли ме е омагьосало. Остана ли сам в джунглата, я виждам да танцува пред мен, ако съм в реката, виждам я да плува пред носа на лодката ми, замисля ли се, мисълта ми лети към нея, а на сън ми се явява пак тя. Струва ми се, че полудявам…

— Плашиш ме, господарю — каза Камамури, като хвърли наоколо си боязлив поглед — Кое е било това красиво създание? .

— Не знам, Камамури. Но беше красива, да, много красива — възкликна ТремалНаик в страстен порив.

— Може да е било дух.

— Може би.

— А може би божество.

— Кой може да каже?

— И повече не я ли видя?

— Да, видях я няколко пъти. Следващата вечер, по същия час, без да знам как се намерих на брега на поточето. Когато луната се издигна зад тъмните гори на север, това чудно създание отново се появи сред храстите. — „Коя си ти?“ — попитах я. — „Ада“ — отвърна ми и изчезна, като издаде същия стон. Стори ми се, че потъна в земята.

— Ада? — възкликна Камамури. — Какво е това име?

— Име, което не е индийско.

— Друго не добави ли?

— Не.

— Странно. Аз не бих се върнал вече.

— Но аз се върнах. Въпреки нежеланието ми, неудържима сила ме теглеше към това място; опитах се не един път да побягна, но не намерих сили Казах ти, че се чувствувах като омагьосан.

— А какво чувствуваше в нейно присъствие?

— Не знам, но сърцето ми биеше като подлудяло.

— Преди не беше ли изпитал това чувство?

— Никога.

— Сега виждаш ли още това създание?

— Не, Камамури. Видях я последователно няколко вечери, все по същия час. Явяваше ми се, съзерцаваше ме безмълвно, после изчезваше безшумно. Един път й махнах, но тя не помръдна, друг път отворих уста да й заговоря, но тя постави пръст на устните си, приканвайки ме да замълча.

— Никога ли не я последва?

— Никога, Камамури, защото тази жена ми вдъхваше страх. Преди петнадесет дни ми се появи облечена цялата в розова коприна и спря погледа си на мен повече от обикновено. Напразно я чаках следната вечер, напразно я виках: вече не я видях.

— Странно приключение — прошепна Камамури.

— Ужасно е — добави ТремалНаик с тих глас. — За мен вече няма щастие, не съм някогашният човек, постоянно съм в треска, изпитвам бясно желание да зърна отново това видение, което ме омагьоса.

— Значи обичаш онова видение.

— Дали го обичам? Не знам какво означава тази дума.

В този миг, далеч откъм безкрайните тресавища на юг, отекнаха няколко много високи тона. Махаратът рязко се изправи и силно прибледня.

— Рамзингът! — възкликна ужасен, намеквайки за онази странна, дълга индийска тръба, съставена от четири тънки металически цеви, чийто звук се чува надалеч.