Читать «Авантюристът» онлайн - страница 6

Два часа по-късно, добре похапнала лешникови сладки, Сара отключваше входната врата. Влезе и обиколи веселия си, облепен с ярки тапети апартамент с една спалня, като светваше всички лампи.

Когато се приближи до бюрото с компютъра, който приличаше на древна монолитна скала всред море от бележки, списания, празни чаени чаши и всякакви материали, свързани с проучванията й, тя се спря.

Не й отне много време да намери купчинката с писмата от Гидеон Трейс. Маргарет е права, помисли си тя и се усмихна, докато зачете едно от тях. Наистина бележките на Гидеон бяха изпълнени със загадки и твърде неразбираеми. Недоброжелателният наблюдател дори би ги намерил доста сухи. С нищо не подсказваха каква обаятелна личност трябва да е той, в което тя беше убедена.

Скъпа госпожице Флийтуд,

Във връзка с Вашето запитване относно легендата за Цветята на Флийтуд, за съжаление, мога да ви кажа твърде малко факти, които още не са Ви известни. Легендата датира от втората половина на деветнадесети век и по нищо не се различава от другите истории за изчезнали съкровища. Те обикновено се изпълват с преувеличения с течение на времето.

Предполага се, че Цветята са били пет чифта обици, изработени от скъпоценни камъни. Според легендата Емелина Флийтуд, стара мома, която работела като учителка, прекарвала летните си ваканции в търсене на злато в планините край Вашингтон, недалеч от вилата си. Имало е и други случаи, когато жени са си опитвали късмета в търсенето на злато на границата и наистина, както вероятно знаете, във Вашингтон е било намерено известно количество от ценния метал.

Във всеки случай, говори се, че тя е открила малка златна жила, работила над нея през цялото лято и след това продължила да учителства следващата учебна година. Никога на никого не е казвала местоположението на своята находка, нито пък дали е могла да извади някакво злато. Но легендата твърди, че е имала обици, които винаги наричала свои Цветя, и че тези обици били изработени от златар в Сан Франциско, на когото платила с късчета самородно злато.

Преданието гласи, че преди да умре, Емелина Флийтуд заровила обиците си някъде из притежаваните от нея имоти, като нарисувала карта, показваща местоположението им. Но ако някога е съществувала такава карта, то тя отдавна е изчезнала.

Изненадан съм, че Вие сте запозната с тази легенда. Тя е изключително трудно проследима и професионалното ми мнение е, че не предоставя много информация, на която може да се разчита. Едно евентуално търсене на Цветята би било загуба на време. Но ако мога да Ви бъда полезен с нещо занапред, моля, не се колебайте да се обърнете към мен. Благодаря Ви за чека. Поднових абонамента Ви за „Иманярство“ за още една година.

Ваш: Г. Трейс

P.S. Благодаря и за рецептата за босилковия сос.

— Е, господин Г. Трейс — въздъхна Сара, докато връщаше писмото на бюрото. — Ценя професионалното ви мнение, но нямам намерение да се съобразя с него. Ще намеря Цветята, като при това вие ще ми помогнете да ги открия.

Първа глава

По-голяма и по-грозна котка, Сара не беше виждала. Истинско котешко чудовище, поне десет или дванайсет килограма, при това само мускули.