Читать «Авантюристът» онлайн - страница 5

Той й беше написал няколко писма на впечатляващо оформени бланки и й се обажда по телефона, като се опитваше да я заинтригува със своя план за откриване на самолет, пълен със злато. Сара учтиво го отклоняваше.

— Той се оказа един хитрец, нали?

— Бих казала да. Но точно там е въпросът, Сара. Хората, които се занимават с търсене на съкровища и иманярство, или всички са на границата на мошеничеството, или са направо луди. Очакват от теб да пилееш хилядарки по техните проекти за намиране на златни мини и не знам какво си. След това ти вземат парите и изчезват.

— Но не и Гидеон Трейс. Той е различен — Сара успя да намери в бюфета две чисти чаши за вино. Помисли си, че трябва да пусне машината за миене на чинии. Чистите й съдове почти свършваха — опитвал да ме убеждава да не влагам нито цент в разни смахнати проекти. Всъщност дори се опита да ме разубеди и препоръча, да не си губя времето в издирване на Цветята.

— Не зная, Сара. Просто цялата тази идея не ми харесва. Но ти ще си решиш — Маргарет вървеше след нея. Спря се и погледна вечерния вестник, който беше на плота всред странна разнородна колекция от жълта хартия, любовни романи и химикалки.

Сара се почувства неловко. Отваряйки хладилника, погледна към Маргарет, точно когато тя вече преглеждаше вестника, за да намери колоната за бизнес.

— Маргарет, недей, не мисля, че е необходимо да я четеш.

Но бе късно. Приятелката й вече се взираше в снимката на мъж със сурово лице и делови костюм.

— Не се притеснявай, Сара — каза тя меко. — Той винаги е бил център на внимание в света на бизнеса. И на сензациите във вестниците. Не можеш да ме накараш да спра да ги чета, за да не би да се натъкна на някоя статия за него. — Тя сгъна вестника и погледна приятелката си с ледена усмивка. — А освен това всичко вече е свършило.

— Да — Сара припряно заотваря бутилка шардоне, като се чудеше как да отклони темата. — Искаш ли да излезем да хапнем на пазара? — попита тя и захвърли тапата напосоки към кошчето за боклук, но не го улучи. Помисли си, че после трябва да я вземе.

— Добре. Но след това смятам да се прибера и да се опитам да пиша. Докато Кейт беше при нас тези две седмици, не съм написала кой знае колко, а срокът ми изтича следващия месец.

— Ще успееш. Както винаги — Сара напълни две чаши с чисто, изискано шардоне от Вашингтон и подаде едната на приятелката си. — Да пием за Кейт и за новото й семейство.

— И за твоята иманярска експедиция — добави Маргарет, когато чашите звъннаха. Тя отпи и стана сериозна. — Обещай ми, че ще бъдеш предпазлива, Сара.

— Та аз съм въплъщение на самата предпазливост!

— Ами! Ти си въплъщение на самата импулсивност, което ме кара да се страхувам, че съвсем скоро прословутата ти интуиция, която следваш така сляпо, ще ти докара куп неприятности.

— На трийсет и две години съм, Маргарет. Неприятностите започват да ме привличат. Е, хайде да сложим край на поученията и да се заловим с нещо по-сериозно. Какво искаме за вечеря и къде искаме да отидем? Аз гласувам за спагети.

— Винаги си била за спагетите.