Читать «Авантюристът» онлайн - страница 8

— Да, разбира се — промълви тя най-после. — Сега си давам сметка, че приличате малко на котката.

Мъжът присви очите си така, както беше направило животното на стълбите към верандата. Той не се помръдваше — просто стоеше на вратата, голям и негостоприемен. Беше с джинси и избеляла синя работна риза.

— Продавате ли нещо, мадам?

Сара се опомни бързо и изобрази най-пленителната си усмивка. Подаде му ръка.

— Може и така да се каже. Аз съм Сара Флийтуд. Чаках с нетърпение да се запознаем. Вие сте Гидеон Трейс, нали?

Той погледна протегнатата ръка, сякаш се колебаеше дали да я поеме или да я захапе. Когато Сара срещна отново погледа му й се стори, че той едва прикрива изненадата си.

— Да, аз съм Трейс — едрата му длан за съвсем кратко обгърна нейната, като едва не премаза пръстите й. Той веднага се отдръпна, мръщейки се. — Вие ли сте онази Флийтуд, която ми изпраща писма от няколко месеца? Същата, която ми писа за легендата за Цветята?

— Това съм аз — Сара стискаше презрамката на огромната си трицветна чанта — в черно, бяло и жълто. — Бих искала да поговоря с вас по-подробно за легендата, защото съм решила да търся Цветята. Ако трябва да бъда напълно откровена, надявам се да ви убедя да тръгнете с мен в ролята на консултант. Ето какво имах предвид, когато ви казах, че съм дошла да ви продам нещо. Всъщност може и така да се каже. Надявам се да ви продам не, а да ви убедя да приемете една моя страхотна идея. Разбирате ли, аз…

— Чакайте малко! — Трейс я прекъсна и с жест.

Сара не обърна внимание на повдигнатата му длан, твърде развълнувана сега, когато беше го издирала.

— Нямам никакъв опит в златотърсачеството и си помислих, че мога да разчитам на вашите съвети. Ще ви платя, естествено. Какво е заплащането на консултантите по иманярство сега? Дали ще ми излезе по-евтино, ако ви наема за цяла седмица, или пък ще бъде същото, ако ви плащам на ден? Сигурна съм, че ще можем да се споразумеем. Добре съм обмислила всичко и…

— Казах ви, почакайте малко! — лицето на Гидеон Трейс изразяваше същата строгост и неприветливост като на котката. — Винаги ли сте такава… Възторжена?

Сара се изчерви.

— Съжалявам, като че ли поизбързах, нали? Както казват приятелките ми, понякога съм малко импулсивна. Но какво ли разбират те? Във всеки случай, толкова се радвам, че ви намерих, господин Трейс, защото чувствам, че нашето съдружие ще бъде изключително изгодно и за двете страни — и тя пак го награди с една от най-обаятелните си усмивки.

Но като че ли усмивката й го накара да бъде още по-предпазлив. Силното му лице далеч не издаваше сърдечен характер. Златистозелените очи проблеснаха, когато я погледна.

— Как ме открихте?

— Попитах за вас на бензиностанцията.

— Може би и аз трябва да отида на бензиностанцията, за да ги попитам какво да правя с вас, след като вече сте дошли.

— Мисля, че това, което сега би трябвало да направите, е да ме поканите да вляза и да ми предложите чай.

— Така ли?

Сара преглътна.

— Смятам, че това е чудесна идея.

— Аз не пия чай. И дори нямам чай вкъщи.