Читать «Авантюристът» онлайн - страница 4

— Благодаря — пошепна Кейт. — И отново ви благодаря, че ме пратихте на първото пътешествие до острова. Цялото си щастие дължа на вас двете.

— О, Кейт, така се радвам за теб! — Сара се усмихваше развълнувана. Тя отстъпи на бащата и сина да минат с багажа.

— Много ми беше приятно, че се виждахме тези две седмици, Кейт — добави Маргарет и се приближи, за да прегърне приятелката си за сбогом. — Толкова е хубаво, че можем да ви идваме на гости поне веднъж в годината, когато Джаред довежда сина си в Щатите при дядо му и баба му.

— Бъдете спокойни, ще имате възможност да я виждате и по-често — каза Джаред, вече от входа. — Но сега ще си я водя вкъщи на Аметист. Все някой трябва да управлява курорта — нищо чудно да е тръгнал към морето, докато ме нямаше две седмици.

— Няма такава опасност — Кейт преметна чантата си през рамо и последва Джаред и Дейвид. — Довиждане и на двете ви. Гостуването ни беше чудесно. С нетърпение очаквам да ви видя на Аметист. Сара, желая ти късмет в иманярството. Маргарет, бъди разумна. И много ви благодаря.

Сара изпрати малкото семейство до асансьора. След това влезе, внимателно затвори вратата и се приближи до Маргарет, която стоеше до прозореца.

— Е, виждаш ли колко си била права, когато каза, че остров Аметист е мястото, където трябва да изпратим Кейт — отбеляза Маргарет. — Станала е просто лъчезарна!

— Щастлива е и спокойна — Сара гледаше как долу Кейт, Джаред и Дейвид влизат в чакащото такси.

— Браво на нея. А сега да си поговорим за нашите планове за най-близкото бъдеще…

— Какви планове?

Маргарет се намръщи и се обърна.

— Наистина ли имаш намерение да го издирваш?

— Гидеон Трейс ли? Непременно. В края на седмицата тръгвам да го търся по крайбрежието.

— Имаш ли адреса?

— Само номера на пощенската кутия, написан в писмата му. Градовете по крайбрежието са малки. Този, в който живее, едва ли е по-голям от една точка на картата, а в такива градове обикновено всички се познават. Сигурно ще се намери някой да ми каже къде живее издателят на списание „Иманярство“.

— Не си му съобщила, че ще отидеш при него, така ли?

— Не, смятам да го изненадам.

Маргарет я погледна със съжаление.

— Както винаги, блажено се осланяш на прословутата си интуиция, нали?

— Само веднъж ме е подвеждала. И вината си беше моя. Не обръщах внимание на предупрежденията й — Сара се запъти към кухнята. — Какво ще кажеш за чаша вино преди вечеря?

— Добра идея. Надявам се поне, че Трейс не те е убеждавал да вложиш няколко хиляди долара в някаква си смахната експедиция за откриване на самолет е товар от злато на борда, изчезнал по време на Втората световна война, който вероятно се е разбил на някой от Тихоокеанските острови.

Сара се засмя.

— Намекваш за това, което направи Слотър? — Джим Слотър, собственик на предприятие, наречено „Слотър Ентърпрайзиз“, бе един от професионалните търсачи на съкровища, с който тя се свърза преди пет месеца. Беше прочела неговата обява заедно с няколко други на задната корица на съмнително списание за мъже.