Читать «Авантюристът» онлайн

— Минавало ли ти е през ум, Сара, че може и да си се вманиачила малко с тези твои Цветя?

— Кейт е права. През последните месеци не говориш за нищо друго, освен за Цветята на Флийтуд и за този мъж — Гидеон Трейс. Трейс може и да е съвсем реален човек, обаче Цветята, сигурна съм, са само една стара легенда и нищо повече. Вероятно съществуват хиляди такива приказки и едва ли някоя от тях се основава на истината. Защо те е грабнала така точно тази?

Застанала на прозореца на светлия си апартамент на десетия етаж, целият във весел безпорядък, Сара Флийтуд гледаше улицата долу и се усмихваше на себе си.

— Защото тази легенда си е моя — отвърна тя загадъчно.

— Искаш да кажеш, че е твоя, защото жената, която някога е притежавала Цветята, е твоя далечна роднина? — Маргарет Ларк тръсна блестящата си коса. — Това едва ли е основание да си мислиш, че в тази приказка има повече истина, отколкото, в която и да е друга история за изчезнали съкровища.

— Ако питаш мен — каза Катрин Инскип Хоторн и намигна многозначително, — не приказката за Цветята на Флийтуд те е омагьосала, а Гидеон Трейс, мъжът, с когото си пишете напоследък — той е, който истински те е заинтригувал.

Сара усети познатото припламване на вълнение, което винаги изпитваше, щом се споменеше името на Гидеон. Гидеон Трейс. Никога не го беше виждала, но вече знаеше доста за него. След като четири месеца си бяха разменяли писма, тя беше убедена, че този човек бе живо, реално въплъщение на някой от героите й, сякаш излязъл направо от нейните романтично приключенски романи. Тъмен, енигматичен, мистериозен и твърде опасен — звярът в обитаваната от духове градина, който чака своята красавица да го избави от злата магия.

Сара знаеше, че самата тя не беше кой знае каква красавица, но си въобразяваше, че може да развали и най-страшната магия, направена на Гидеон Трейс, и така да го освободи. Всъщност тя нямаше търпение да се заеме с тази задача и както винаги бе изпълнена с безгранично самочувствие и оптимизъм. Отправи поглед към двете си най-добри приятелки, които седяха на блестящия й нов италиански диван от черна кожа.

— Не мога да го обясня, Кейт, но зная, че между легендата за Цветята и Гидеон Трейс има някаква връзка. Решила съм да разгадая както легендата, така и мъжа — каза Сара.

— Но ти нямаш никакъв опит в иманярството.

— Гидеон Трейс ще ми помогне. Интуицията ми заговорва, когато си помисля за това съкровище. То е мое. Възнамерявам да го открия с помощта на Трейс.

Маргарет вдигна поглед към тавана.

— Защо от всичките иманяри и специалисти по аварийно-спасителни работи, с които се свърза преди пет месеца, когато правеше проучвания за „Великолепната експедиция“, си се вторачила точно в Трейс?

— Нещо в стила му на писане ми подсказва, че е различен от другите.

— Е, коя съм аз, че да те обезсърчавам? — каза Кейт.

— Желая ти късмет, скъпа. Мен самата достатъчно ме възнагради съдбата. Сега е твой ред.