Читать «Авантюристът» онлайн - страница 3

— Не се оставяй да бъдеш подведена от няколко писма, умишлено изпълнени със загадъчност — посъветва я Маргарет. — За бога, та този човек издава евтино списание за иманярство и търсене на съкровища, което задоволява вкусовете на шепа запалени мъже със съмнителна интелигентност. Те си въобразяват, че ще открият златна мина или самолета на Амелия Иърхарт. Откровено казано, всичко това поставя Гидеон Трейс само на една йота по-горе от най-обикновен мошеник.

— Не е вярно — каза Сара тихо. — Той продава мечти. Точно каквото правя и аз.

— Недей да подценяваш стойността на една красива мечта — добави Кейт. В гласа й прозвучаха радостни нотки, защото на вратата се звънеше. — Аз ще отворя.

Сара гледаше приятелката си. Тя отиде до вратата и отвори на съпруга си. Нямаше две мнения — Джаред Хоторн бе напълно подходящ за Кейт. Сивите очи и лукавата му усмивка го правеха истински, жив, движещ се и говорещ пират, който би могъл да излезе направо от страниците на някой от историческите романтични романи на Кейт. Нещо повече — той притежаваше такава агресивност на характера, каквато беше необходима на един мъж, за да управлява тропически курорт или пък за да си има вземане-даване с жена като Кейт. И с двете задачи той се справяше много добре.

— Здравей, мила! — Джаред се наведе и дари жена си с кратка, но възторжена целувка. — Готово ли е всичко? Казах на таксито да чака. Да не изпуснем самолета!

— Готова съм — Кейт се усмихна на заварения си син. — Кажи ми за Космическия обелиск — как беше?

— Страхотно! Вижда се целият град, и планините, и всичко! — възторжено заобяснява Дейвид Хоторн. — Казах на татко, че и ние трябва да си построим същия обелиск на Аметист, но той ми отговори, че е достатъчно да се качим на най-високото място на замъка Хоторн и да погледнем оттам.

— Като че ли е прав.

— Да, но на мен тук ми харесва. Надявам се скоро пак да дойдем в Сиатъл.

— И аз се надявам — обади се Сара от другия край на стаята.

— Ти и Маргарет ще трябва да ни дойдете на гости на остров Аметист в най-скоро време — поканата на Джаред прозвуча непринудено. — Не се притеснявайте, място има много!

— Цял курорт — поясни Дейвид. — Ще ви науча да плувате с шнорхел, както показах и на Кейт.

— Струва ми се страхотно — каза Сара.

— Обещайте, че и двете ще ни дойдете на гости, и то скоро — каза Кейт. — Много ми липсвате.

Джаред вдигна вежди и погледна жена си.

— Не разбирам как така ти липсват, като през цялото време си говорите по телефона.

— Трябва да поддържам връзка с колежките си — каза Кейт високомерно.

Джаред се усмихна на Сара и Маргарет.

— Както казах, елате ни на гости. Самолетните билети ще ви излязат по-евтини от сметките за телефон, които трите навъртате.

Кейт сбърчи нос.

— Това не е вярно.

— Хващаш ли се на бас? — Джаред тръгна към купчината багаж в ъгъла. — Хайде, Дейв, ела да ми помогнеш. Знаеш, че Кейт никога не пътува с малко багаж.

— Добре, татко — Дейвид крадешком се усмихна на Кейт и отиде при багажа.

Пред вратата Сара прегърна Кейт.

— Не се тревожи, така или иначе ще дойдем на Аметист — обеща тя, като мигаше бързо, за да спре сълзите си.