Читать «Авантюристът» онлайн - страница 2

Кейт беше облечена за пътуването с тюркоазна памучна рокля на цветя. Изглеждаше в изключителна форма и добро здраве, както с удоволствие забеляза Сара.

Очите на приятелката й излъчваха жизненост, а светлокестенявата й коса блестеше. И следа нямаше от предишната й напрегнатост и вечна измъченост. Изглежда нищо на този свят не можеше да се сравни с два месеца, прекарани на тропически остров, или пък с женитба за пират — ето защо Кейт преливаше от енергия и някакво сияние на щастлива жена.

— Мисля, че Кейт е права — каза бавно Маргарет. — Може би ние не би трябвало да те разубеждаваме. Щом изпитваш желание да търсиш имане, моля, тръгвай. Винаги си имала необикновена интуиция. Може пък тя да те заведе при Цветята.

— Или ако не, поне при Гидеон Трейс — допълни Сара, като си мислеше, и то не за първи път, че приятелката й Маргарет притежава онова чудесно, неподдаващо се на определение качество да върши всичко с лекота и изящество. Маргарет успяваше да постигне небрежна елегантност. Сега седеше, подвила единия си крак под другия. Беше облечена в обичайния си сдържан стил. Яката на бледожълтата й копринена блуза беше вдигната така, сякаш служеше за рамка на привлекателното й лице. Черните й панталони бяха скроени много красиво от скъп дизайнер, а модните й черни ниски обувки бяха италиански.

— Значи по-важната ти цел е да се запознаеш с Трейс, така ли? — попита Маргарет, като в погледа й се прокрадна леко неодобрение.

— О, да, определено. В писмата му има нещо, което аз трябва да… — Сара направи пауза и погледна пак през прозореца, тъй като вниманието й беше привлечено от жълтото проблясване на едно такси. То спря до тротоара и от него излезе слаб, тъмнокос мъж с джинси и памучна риза. Последва го друг мъж, който беше негово по-миниатюрно копие. — Джаред и синът му пристигнаха, Кейт.

— Приключило е шеметното им пътешествие до Космическия обелиск и крайбрежието. Мисля, че е време за летището — Кейт стана и отиде до прозореца. Очите й се изпълниха с топлота. Долу Джаред Хоторн се наведе над прозореца на колата, за да каже нещо на шофьора. След това той и синът му се скриха от погледа й, защото влязоха във фоайето на сградата.

— Как се чувстваш, след като намери своя пират? — попита я меко Сара.

— Какво мога да кажа? Просто съм нов човек.

Маргарет се засмя от дивана.

— Точно така. Надявам се, че си простила на Сара и мен за това, че преди три месеца те отвлякохме и ти устроихме това пътешествие до Аметистовия остров?

— Като се има предвид какво се получи накрая, с най-голямо удоволствие мога да кажа, че било каквото било. Пък и какво лошо има в едно отвличане и малко насилие, когато е между приятелки? — венчалният пръстен на Кейт проблясваше с отразените лъчи на следобедното слънце. — Единствено ви пожелавам и вас двете да ви сполети същото щастие. — Тя погледна Сара. — Наистина ли мислиш, че този човек на име Трейс може да ти стане много скъп?

— Да — Сара чувстваше, че гласът й звучи спокойно и убедително. — Много скъп.