Читать «Авантюристът» онлайн - страница 26

— Предложението ти още ли е валидно?

Ръката на Сара застина, хванала дръжката на вратата.

— Да.

— Приемам работата.

— Гидеон! — всичките й съмнения се стопиха за миг. Без никакво колебание тя се хвърли през седалката прано в прегръдките му.

Трета глава

Сара се изненада, когато внезапно ръцете на Гидеон здраво я обгърнаха. Той сякаш я прикова към седалката и устните му намериха нейните с такава бързина, че тя не можа да му се противопостави.

Осъзна какво е започнала и направи опит да се издърпа от настъпателната му прегръдка, но беше вече късно. Намерението й бе да го прегърне бързо, импулсивно и само приятелски. Трябваше да не се доближава до него и да не допуска това да се случи. Беше твърде уязвима.

По време на вечерята я осени прозрението, че през последните четири месеца Гидеон далеч не беше така увлечен по нея, както тя по него. Писмата й не означаваха нищо за него. Той не я възприемаше като нещо по-особено — тя просто бе една от абонатките на „Иманярство“, помолила го за помощ. Той не показваше никакви признаци, че е готов за по-близки отношения с нея.

И ето я сега — попаднала в капана на прегръдката му, която се оказа по-съкрушително интимна от всичко, което бе изпитала. Но това е само една целувка, спореше тя сама със себе си. Обаче никой никога не я беше целувал така. Та това беше първата й целувка от Гидеон! Същият Гидеон, в когото бавно и невъзвратимо се беше влюбила през последните няколко месеца.

Гидеон, оживелият герой от нейните съкровени мечти!

Само дето той не се възприемаше в същата светлина. И не стига това, ами гледаше на нея като на натрапница.

— Гидеон! — едва се откопчи тя, за да произнесе името му. Обхвана раменете му с трескаво желание, събирало в нея в продължение на четири месеца и заплашващо да прелее.

— Ти си така деликатна и крехка — промълви той почти до устните й. Ръцете му неспирно се движеха с невероятна чувственост, изучаваха формите на тялото й и му донасяха ново усещане. — Бих могъл да те прекърша.

— Не се притеснявай — сега, когато най-сетне той я докосна, тя не можеше да разсъждава. Притискаше се до него все по-силно и по-силно, ръцете й се обвиха около врата му, а главата й се отметна на седалката. Това, което изпитваше, беше чудесно — той беше от плът и кръв, реален — толкова истински. През цялото време чувстваше, че не е възможно да се излъже в него. Може би и той най-сетне започваше да осъзнава същото.

Устата му отново се приближи към нейната. Целувката му беше много по-пленителна и от най-смелите й мечти. Усещаше в него вълнуващ, опияняващ глад, на който тя отвърна веднага. Почувства как зъбите му леко захапват долната й устна и тя цялата затрепери.

Той я държеше в желязна прегръдка, сякаш се страхуваше, че може да я изгуби. Едната му ръка се плъзна надолу по бедрото й, като я притискаше нежно. Тя очертаваше с разперени пръсти контура на широките му рамене, вкусвайки с наслада очертанията на силните му, гладки мускули. Мъжествеността му и физическата му сила я привличаха като магнит. Тя леко се раздвижи под сладката му тежест.