Читать «Авантюристът» онлайн - страница 25

— Външния блясък ли? Какво искаш да кажеш с това?

— Няма значение. По-добре яж лингвините.

— Гидеон, ще ми помогнеш ли в търсенето на моето съкровище или няма? Кажи ми още сега. Напрежението от неизвестността не ми се отразява добре.

— А не би трябвало. Нали си писателка и си служиш често с него.

— Това е различно. Какъв е отговорът ти?

— Не зная още. Ще те уведомя по-късно.

— О, така ли? — тя го погледна сърдито. — Не съм съвсем сигурна дали имам нужда и дали искам въобще да ми отговаряш.

— Добре.

— Не бъди толкова опърничав, Гидеон. Хайде просто да забравим всичко това.

— Чудесно.

Пръстите й стиснаха силно вилицата.

— Не мога да повярвам, че така съм се излъгала в теб. Поне да поговорим за това още малко?

— Точно сега не. Казах ти, че ще ти отговоря по-късно и ще те уведомя за решението си по-късно. Нека да говорим за нещо друго.

— За какво?

Той вдигна рамене.

— Ти избери темата.

Тя замълча и след това го попита:

— Е добре. Какво образование си завършил?

— Има ли някакво значение?

— Просто съм любопитна. Ти каза аз да избера темата. И аз заговорих на тази тема. Ако не ти харесва, чувствай се свободен да избереш друга.

— Училището на тези без късмет. Завърших го с отличие — тя нищо не каза и Гидеон започна да се чувства виновен. Можеше да вини само себе си, че й развали блестящото настроение. — А ти какво си завършила?

— Има ли някакво значение?

Той се стъписа.

— Не. Просто се опитвам да участвам в разговора.

— Имам по-добра идея. Хайде да не се опитваме да поддържаме разговор. Мисля, че ще е по-добре, ако и двамата помълчим малко.

Този път мълчанието, което надвисна над масата, продължи, докато Бърнис дойде със сметката.

Е, Трейс, ти успя да ме поразиш със своя разрушителен чар, нали? За теб жените нищо не значат, така да бъде. Но трябваше доста да се потрудиш този път, нали? Една Сара не може да бъде обезкуражена лесно. Трябваше доста да се постараеш. Сега го постигна. Успя напълно да ме настроиш срещу себе си. Добро постижение. Дори Мачу е проявил достатъчно кавалерство и не се е държал така с Елора, когато се е появила на вратата.

Гидеон се изненада от внезапното чувство, което го обхвана — сякаш беше загубил нещо важно.

Този човек сигурно е бил много изтерзан в миналото, реши Сара след известно време. Тя седеше мълчаливо в колата на Гидеон, докато се връщаха в мотела. Вече не знаеше какво да каже. Не можеше да повярва, че се е излъгала в него, но несъмнено той повече не искаше да имат нищо общо.

Толкова погрешно ли го беше преценила?

Напълно възможно. И преди беше успяла да се излъже по същия начин.

Откъм морето беше паднала непрогледна завеса от мъгла. Гидеон паркираше колата срещу стаята на Сара. Една жълта лампа осветяваше номера на вратата й. Тя унило започна да търси ключовете в чантата си.

— Лека нощ — опита се да изрече тези думи, без да влага никакво чувство. — Извинявай, че ти отнех толкова много време. Желая ти късмет в издаването на списанието. Може да ти се обадя някой ден, ако пак реша да пиша роман за търсене на съкровища.

Гидеон седеше неподвижно зад волана. Изглеждаше едър и недоброжелателен в тъмнината.