Читать «Авантюристът» онлайн - страница 27

— Сара? — гласът му прозвуча дрезгаво.

В отговор тя нежно изстена — лек, сподавен израз на удоволствие и желание.

— Всичко е наред, Сара — каза той рязко. — Няма защо да се преструваш.

Сара застина, сякаш я поляха с вода. Неистово се опита да се съвземе от разчувстването си и да се опомни, да събере мислите си.

— Да се преструвам? — задъха се тя. — Какво искаш да кажеш?

— Вече ти обещах да ти помогна в търсенето на обиците. Не се чувствай задължена да ми се отплащаш по този начин.

Сара започна да се извърта френетично, за да се освободи от прегръдката му. Той не я пускаше, но тя успя да освободи едната си ръка. Замахна с нея като луда към лицето му.

Ударът обаче не стигна до предназначението си. Гидеон хвана китката й в момента, когато дланта й се оказа на по-малко от три сантиметра от целта.

— Всичко си има граници, мадам. Проклет да бъда, ако ти позволя да ме удариш.

— Пусни ме! — сега тя беше уплашена, като за първи път си даваше сметка колко е уязвима.

— Ти започна, нима вече си забравила?

— Махай се, Гидеон. Върни се в голямата си студена къща при котките. Нямам нужда от твоята помощ, за да намеря обиците. И сама ще се справя.

Той я погледна — безпомощно впримчена в ръцете му. В очите му светеха опасни, неразгадаеми чувства. Сара затаи дъх.

Тогава много бавно я освободи.

Тя не се подвоуми. Измъкна се бързо от седалката и сграбчи дръжката на вратата.

— Чакай! — Гидеон се наведе през седалката и я хвана за китката като с белезници в момента, когато тя се опита да излезе от колата.

— Пусни ме!

Суровите черти на лицето му се стегнаха.

— Ти май си много темпераментно същество? Успокой се. Казах, че ще ти помогна и ще го направя. Според теб как трябваше да тълкувам това, което се случи преди няколко минути, като се хвърли в прегръдките ми?

— Не би трябвало да го тълкуваш като нещо долно, евтино или подло от моя страна, уверявам те — Сара беше вперила студен поглед в жълтата светлина над вратата на стаята си в мотела. — Доста съм импулсивна, когато става дума за малки прегръдки — просто проява на добри чувства.

— Не мисля, че това, което се случи между нас, беше само проява на добри чувства.

— Ти беше този, който се опита да го превърне в нещо повече. И след това имаше дързостта да ми кажеш в очите, че… когато… когато аз… Няма значение.

— Би ли приела, ако ти кажа, че съжалявам? — помоли се той меко.

Сара го погледна недоверчиво.

— А наистина ли съжаляваш?

— Да.

— За това, че ме целуна, или за това, което ми каза после?

Той замълча само за миг.

— Не за това, че те целунах.

— А дето ме нарече използвачка и търсачка на богати мъже?

Устните му се изкривиха в кисела гримаса.

— Не съм те наричал с тези думи.

— Но си ги мислеше. Съжаляваш ли и за това?

— Мисля, че да.

Тя сбърчи нос.

— Сякаш говори петгодишно момченце. Мисля, че съжалявам и за това. Но всъщност не съжаляваш. Изобщо. Защото дълбоко в себе си все още се съмняваш дали не съм някоя евтина нахална интересчийка, която иска лесно да забогатее. Ти много ме разочарова, Гидеон. — Виждам, че е така — сухо отвърна той. — Очевидно и мен няма много материал за извайване на герой. Хайде да се абстрахираме от личната страна на нещата. Все още важи ли сделката?