Читать «Авантюристът» онлайн - страница 28

Тя се опита да изскубне ръката си, но не й се отдаде.

— Не зная. Сега аз съм тази, която ще трябва да си помисли. Твоето поведение промени всичко. Ще ти дам отговор утре сутринта.

— Добре. И още нещо. Ако дойда с теб на това търсене на съкровища, то няма да бъда твой наемен работник. Аз не работя за никого. Ще бъдем партньори. И няма да приема никакво заплащане от теб.

— Какво искаш?

— Дял от съкровището, което намерим — каквото и да е то.

Тя се намръщи.

— Нали ми каза, че вероятно нищо няма да намерим?

— Ще си опитаме късмета. Искаш ли да делим печалбата?

— Ами, не зная. Всъщност не съм имала намерение да продавам обиците. Исках да ги запазя.

— Чудесно. За теб остават четири чифта. А аз ще взема петия. По мой избор.

— Не съм убедена, че така е честно. Какво ще стане, ако се окаже, че на сегашния пазар едните обици струват много повече от другите? Например диамантените.

— Това е рискът, който ще поемеш ти.

— Няма защо да поемам каквито и да е рискове, Гидеон. Аз съм тази, която притежава картата, забрави ли?

— Съветите на експерт не струват малко.

— Ти вече ми каза, че не си професионален търсач на съкровища. Само пишеш за иманярство.

— Професионалист съм много повече от теб.

Сара не можа да сдържи възмущението си.

— Жалко, че не мога да наема прочутия Джейк Савидж. Тогава не бих имала нужда от теб.

Той се усмихна.

— Но нали каза, че аз бих се справил много добре, забрави ли?

Най-после тя освободи ръката си и отвори вратата.

— Ще реша утре сутринта.

Сара тръгна към стаята си, а той не се опита да я спре. Тя сгъваше ръката си в китката, за да провери дами функционира. Беше наред. Не я болеше. Той беше силен мъж, но явно владееше силата си.

Точно като герой от нейните книги.

Сара не му достави удоволствие да го погледне, докато отваряше вратата на стаята си. А той не си тръгна, докато не се увери, че си е влязла и е в безопасност. Тя побърза да отиде тайничко до прозореца и да надникне през един отвор на пердетата. Той запали колата и се изгуби в нощта.

Когато паркингът отново утихна, Сара запали лампата и прилегна в единия край на леглото. Започна да обмисля всичко. Няма никакво съмнение. Нейната импулсивност и голямата й вяра в собствената й интуиция пак й докараха неприятности. Беше се държала прибързано, без да отцепи време да анализира с кого имаше работа.

Това, че беше се влюбила в Гидеон Трейс от момента, когато отвори първото му писмо, не означаваше, че го разбира. Оказа се, че този мъж е по-голяма загадка, отколкото бе очаквала. Фактът, че той дори бе започнал ни изпитва съмнение в мотивите й, доказваше това. Просто не разбираше как той може да се съмнява в нея.

Сара започна да трие ръце в скута си — стана й студено, но като че ли не само от падащата навън мъгла. Тя не искаше да застане с лице към очевидното, а явно трябваше да се застави.

Питаше се дали не прави същата грешка, каквато и с Ричард. Питаше се дали умишлено не иска да се вслуша в лошите си предчувствия.