Читать «Авантюристът» онлайн - страница 24

Сара внимателно остави чашата си на масата. Смехът напълно беше изчезнал от очите й.

— Какво е всичко това? — попита го тя тихо. — Мислиш, че ще се възползвам от теб ли? Че съм алчна за злато? Някаква хитра безсрамница, която иска бързо да забогатее?

— Не съм казал такова нещо.

— Не е нужно да го казваш — очите й се присвиха. — Защо не погледнеш нещата от малко по-различна гледна точка, Гидеон. За разлика от повечето търсачи на съкровища, аз поне съм тръгнала по следите на богатство, което ми принадлежи.

— Мислиш така, защото обиците са принадлежали на някаква жена от вашия род, която е живяла в края на деветнайсетия век. Смяташ ли, че това ти дава право да имаш претенции над тях?

— Имам право на такива претенции повече от когото и да било.

— Трябва да ти кажа нещо. Едно толкова старо съкровище принадлежи на този, който е достатъчно умен да го намери и изрови.

— Смятам аз да бъда достатъчно умна, за да го намеря и изровя.

— Знай това от мен — аматьорите никога не намират истински съкровища. Само ще си загубиш времето, Сара.

— Бях права. Ти наистина обичаш да поучаваш.

Гидеон вдигна поглед и видя, че Бърнис идва към масата им.

— Нека да сменим темата. Рибата ни идва.

Сара погледна нагоре с крайно огорчение и се облегна назад.

— Не бих искала да разваля апетита ти.

— Няма да ти се удаде.

Последва дълго потискащо мълчание. Гидеон реши, че няма да заговаря пръв. Сьомгата беше хубава, както винаги. Морт наистина готвеше добре.

— Гидеон?

— Да?

— Нали не мислиш, че съм евтина, хитра използвачка, само защото искам да намеря Цветята? Наистина ли смяташ, че се опитвам да те използвам?

Той остави вилицата си.

— Не зная точно какво да мисля. Възможно е последните четири месеца да си се опитвала да установиш такива отношения с мен, че накрая, когато ме помолиш да ти помогна, аз да не мога да ти откажа и да ме наемеш срещу по-малко заплащане.

— По дяволите! Никога не ми е минавало през ум, че можеш да видиш нещата в такава светлина. Толкова бях сигурна, че…

Той отново взе вилицата си.

— Ти си необикновена жена, Сара. И това са учтивите думи, с които мога да те определя. Всъщност засега не зная още каква си.

— Аз наистина малко избързах и изнасилих нещата — каза тя с неестествено равен глас.

— Не бих казал.

— Тогава това означава ли, че не се интересуваш от Цветята и не искаш да ми помогнеш?

— Не съм казал такова нещо.

— Е добре тогава, какво, за Бога, се опитваш да ми кажеш?

— Не се сърди.

— Аз не се сърдя. Само искам да знам на какво мога да разчитам. Ще ми помогнеш ли или не?

— Все още обмислям отговора си.

— Бившата ти жена меркантилна ли беше в отношенията си с мъжете? — попита Сара неочаквано. — Това ли те изнервя? Да не би да си мислиш, че приличам на нея, що ли?

— Не, ти определено не приличаш на нея. Лийна обичаше успеха във всичките му форми и обичаше външния блясък. Но не бих казал, че е преследвала богати мъже. Беше твърде стилна жена, за да си позволи такива неща.