Читать «Авантюристът» онлайн - страница 23

Тя го погледна сърдито.

— Все пак, каквото и да направиш, само не се превръщай в човек, който винаги поучава.

— Боже опази! — той се облегна и започна бавно да върти в ръцете си чашата с виното. Стига, помисли си той. Достатъчно се е опитвал да я накара да обмисли решението си за целия този проект. Не разбираше защо трябва да си прави труда. Може би, просто за да види докъде стига нейната убеденост.

— Това беше единственото нещо, което ме притесни наше, да знаеш — каза тя накрая.

— Пак загубих логиката на мислите ти. Какво беше единственото нещо, което те притесняваше?

— Че може да се окажеш от тези хора, които обичат да поучават. Тази ти склонност се прокрадваше тук-там в някои от писмата. Но това е съвсем малък недостатък и, сигурна съм, можем да не му обръщаме внимание в работата.

— Наистина ли мислиш така? — Гидеон срещна закачливия й поглед. Неопределената напрегнатост, която се набираше у него от няколко часа, изведнъж се превърна в силно желание да я грабне в прегръдките си и да покори поне частица от женското й самочувствие, което се четеше в очите й. Знаеше как точно ще я целуне. Напористо, дълбоко и много дълго.

— Да, точно така мисля. Да речем, че те попитам дали си опитал онази рецепта за приготвяне на макарони от просо, която ти изпратих миналия месец, какво би отговорил?

— Не съм. Магазините тук не се снабдяват чак с такива специални неща като макарони от просо.

— Трябваше да ми кажеш. Щях да ти изпратя.

— Мислех да го направя — призна си той. — Но ти се появи на прага ми, преди да се наканя да ти пиша. — Нямаше смисъл да й казва, че всичките рецепти, които тя му беше изпратила през последните четири месеца, бяха грижливо прибрани в едно чекмедже в кухнята. Редовно ги изваждаше оттам и ги четеше, но всъщност никога не беше се опитал да приготви някое от ястията.

— Ясно.

Гидеон я наблюдаваше внимателно.

— Твърдо си решила да търсиш Цветята, така ли?

— Определено да.

— А какво ще правиш, ако не се съглася да дойда?

— Гидеон, аз разчитам на твоята помощ.

— По-добре престани с тези благородни приказки. Те ни ми действат — и още как дяволски му действаха. Тя въздействаше на цялото му тяло. — Да имаш някаква представа колко струват обиците? — попита той сякаш между другото.

— Не точно, но съм сигурна, че струват много. Всеки чифт е направен от различни скъпоценни камъни. Единият е направен от сапфири, другият — от рубини, третият — от диаманти, четвъртият — от опал, а петият — от перли. Според преданието Емелина е знаела, че никога няма да се омъжи и решила сама да си купи такива бижута, каквито би й подарил богат съпруг. Искала да докаже, че за да се къпе в разкош, не й е необходимо да има мъж. Че може всичко сама да постигне.

— И ти смяташ да я последваш, така ли?

Сара се намръщи.

— Не съвсем. Не мисля, че ще ме разбереш. Цветята на Флийтуд са част от историята, от моята лична история.

— Тези обици за теб са се превърнали в идея фикс, пили?

— Те са семейна ценност. Естествено е да ме интересуват.

— Разбира се. Семейна ценност. Тяхната цена в пари изобщо не те вълнува, нали? Просто имат само историческа стойност. И сигурно ще ми кажеш, че не възнамеряваш да ги продадеш, ако ги намериш?