Читать «Авантюристът» онлайн - страница 22

— Приеми всичко това като интервю. Аз все още не съм взел окончателно решение дали да приема предложението ти за работа.

Сара се усмихна.

— И ако ти отговоря на този въпрос, какво повече ще научиш за мен като твой работодател?

— Не бих могъл да кажа, докато не чуя отговора.

Тя забарабани с пръсти по масата, като обмисляше думите му.

— Трудно е да се обясни. Просто осъзнах, но късно трябвало е да разбера, че Ричард всъщност не е искал да се жени за мен. Той се беше влюбил в мен след едно разочарование и само си е въобразявал, че иска да се ожени за мен.

— А ти какво изпитваше към него?

— Ами… трябва да знаеш, че бях в такъв период от живота си, когато се опитвах да възприема съвсем обективно връзката ни. Бях убедена, че мъжът на моите мечти е една фикция и че ако очаквам да го намеря, само ще се разочаровам. Ричард беше мъжествен, очарователен и наистина симпатичен. Свързваха ни много общи неща. Той безумно ме ухажваше. Беше много романтично.

— И какво се случи?

— Вечерта преди сватбата бившата му жена решила, че е направила грешка, и му се обади. Аз си мислех, че отива на ергенски купон. На нещо такова. А той отишъл на среща с нея. Както и да е, на следващия ден не дойде в църквата. Всяко зло за добро, разбира се. Представи си, ако бяхме се оженили и след това да се разколебае.

— Този Ричард ми се струва истински негодник…

— Това, естествено, може да бъде една от гледните точки. Аз самата съм склонна да я приема — в очите на Сара светеха закачливи пламъчета. — Причината, поради която това преживяване ме разтърси, беше, че преди никога не бях допускала подобна грешка. Ако бях се вгледала по-внимателно, щях да разбера многобройните предупреждения и признаци, че той все още е емоционално ангажиран с бившата си жена. Затова по-късно се почувствах като идиотка.

Гидеон я гледаше замислено.

— И си се изплашила, ето какво е станало. Винаги си разчитала на интуицията си, а този път тя те е подвела.

— Не е вярно. Нали това се опитвам да ти обясня — интуицията ми си беше съвсем намясто, но аз не й обръщах внимание.

— Изплашила си се. Трябва да ти бъде за урок, за да не се доверяваш толкова на прословутата си интуиция. Но се обзалагам, че никакви изводи не си направила от това свое преживяване.

За първи път, откакто Сара се беше появила като вихрушка в живота му, тя изглеждаше истински раздразнена.

— Виж какво, Гидеон…

— Забрави го тогава — каза той. — Това има отношение само към незначителния въпрос дали да ме наемеш като консултант за търсенето на съкровището.

— Нима?

Най-после той започваше да чувства желание да се надприказва с нея. Във всеки случай, макар и за кратко, като че ли дори започваше да я бие по остроумие.

— Да, има отношение — потвърди той. — Очевидно е, че не можеш да разчиташ на мен повече, отколкото на онзи негодник Ричард.

— Въобще не може да става сравнение, в никакъв случай!

— Откъде знаеш?

— Зная.

— Интуицията ти го подсказва, нали? — присмя й се той.

— Да, подсказва ми го, дявол да го вземе. Не ми се подигравай, Гидеон!

— Не съм и помислял такова нещо.