Читать «Авантюристът» онлайн - страница 21

— Навремето почти щях да се омъжа — каза тя най-сетне. — Преди около четири години.

— И какво стана?

— Застанах пред олтара.

Той беше смаян.

— В буквалния смисъл ли?

— В буквалния. Много беше неловко, откровено казано. Църквата — пълна с хора. Фантастична рокля. В ресторанта всичко приготвено. И… женихът го няма. Беше изключително притеснително, повярвай ми. Достатъчно притеснително, за да откаже, която и да е жена от венчавка до края на живота й. Но за една писателка никое преживяване не е напразно. След известно време смятам да напиша любовен роман, който започва с това, че героинята е изоставена пред олтара. Необикновено начало, не мислиш ли?

— А как ще свърши?

— Пред олтара, разбира се. Но този път с мъж, който я заслужава.

— Но ти още не си готова да напишеш този роман, нали? — попита той спонтанно.

— Не съм. От това, което преживях, ми остана неприятно чувство, ако искаш да знаеш истината. Дори ако приемем, че вината е била моя.

Гидеон се намръщи.

— Какво значи, че вината е била твоя?

— Изведнъж започна да задаваш много въпроси. Да разбирам ли, че не си отегчен?

— Може да си досадна понякога, Сара, но сериозно се съмнявам, че можеш да станеш отегчителна.

— Приемам го за комплимент.

— Не отговори на въпроса ми.

Сара въздъхна и сякаш подреждаше мислите си. На Гидеон му се стори, че тя тъкмо понечи да отвори устата си, когато дойде Бърнис Сойер, сервитьорката, за да им вземе поръчката. Той изруга наум.

— Аз ще взема лингвини с миди — обяви Сара. — И моля кажете на Морт, че за мен е истинско удоволствие да видя това ястие в менюто ви. Обожавам лингвини с миди.

Бърнис премигна.

— А-а, разбира се, ще му кажа. А за теб, Гидеон?

— Сьомга — намусено изстреля той избора си, като му се щеше сервитьорката да се махне, за да чуе отговора на въпроса, който беше задал.

— Така. Сьомга. Както обикновено — Бърнис се усмихна, необезпокоена от очевидното му раздразнение.

— Чаша вино?

— Да, моля — каза Сара веднага.

— Защо не? — Гидеон припряно даде менюто на Бърнис с надеждата, че ще се сети и ще се махне по-бързо.

— Веднага идвам — обеща тя и се отправи бодро към кухнята.

— Наистина, Гидеон, не е необходимо да бъдеш груб — порица го Сара тихо.

— Груб ли бях?

— Да.

Бърнис изникна отново заедно с виното. Гидеон се овладя и изчака търпеливо Сара да отпие. Тя се загледа към скалите и разбиващите се в тях вълни. Тогава той реши пак да зададе въпроса си:

— И защо беше твоя вината?

— Моля? — тя го гледаше с учтиво неразбиране, сякаш не можеше да проследи логиката на мислите му.

Гидеон веднага разбра, че тя се преструва.

— За това, че са те оставили пред олтара. Защо да си била ти виновна?

— А, да. Ами, защото е трябвало да го предвидя — тя пак отпи от виното.

— Ти вече ми каза, че не си екстрасенс. Как тогава би могла да го предвидиш?

— За човек, който неотдавна изрази мнението, че се държа прекалено агресивно, не е ли този засилен интерес към личния ми живот твърде неочакван?