Читать «Авантюристът» онлайн - страница 20

— Благодаря, сигурна съм, че ще ми хареса — отговори й дружелюбно Сара и взе менюто. — Виж, наистина имат лингвини с миди. Какъв късмет! — Щом съдържателката се отдалечи, Сара се наведе напред. — Защо всички ни гледат така? — попита го тя шепнешком.

— Отдавна не съм идвал тук с дама — Гидеон посегни към своето меню.

— О! — тя се замисли. — Значи ли това, че не се срещаш често с жени?

— Тук живеят малко хора. Няма кой знае колко неомъжени жени. Всички заминават за Портланд или Лос Анджелис, защото тук няма, също така, и много неженени мъже.

— Нали ти си тук?

Гидеон я погледна.

— Какво се опитваш да изкопчиш? Да разбереш защо не съм женен ли?

Сара се изчерви и сведе поглед към приборите си. Нюансът на праскова правеше бузите й очарователни.

— Признавам си го. А ако трябва да бъда съвсем откровена, не можех да повярвам на късмета си, когато разбрах от първото ти писмо, че не си женен.

— Не си спомням да съм споменавал този факт.

— Не, но се познаваше. Мъжете на твоята възраст всички са женени. А ако не са, то е защото току-що са се разпели и в главите им е пълна бъркотия. Или пък са обратни — тя го стрелна с поглед, който издаваше вълнението й.

— Не съм обратен и не съм се развеждал наскоро.

На устните й пак цъфна пленителната й усмивка.

— Чудесно!

— Така ли мислиш?

— Определено. Бил ли си женен някога, Гидеон?

— Много бързо обръщаш разговора на лични теми. Винаги ли постъпваш по този начин?

— Обикновено не правя така, но с теб имам чувството, че се познаваме от цели четири месеца.

— Странно. Аз пък имам чувството, че се запознахме днес.

— Струва ти се, че много избързвам, така ли?

— Може й така да се каже. Защо трябва да обсъждаме личния ми живот — накъде биеш, да не би да имаш намерение да ми предложиш женитба?

Сара се изкашля деликатно. Гледаше в менюто.

— Не ставай смешен. Твърде е рано за това.

Гидеон я гледаше, клатейки глава.

— Може би ще е по-добре да предприемем тази стъпка, едва когато му дойде времето.

— Точно както мислех и аз. Няма защо да те тероризирам.

— Не се поддавам на терор. Аз съм в зоната на здрача. Чувствам се точно като Мачу Пикчу в деня, когато Елора дойде на вратата.

Сара се разсмя и с подчертан жест затвори менюто. Очите й сияеха срещу него.

— И какво направи Елора най-напред?

— Отиде право до паничката с яденето на Мачу. Обикновено Мачу би отхапал главата на всеки натрапник, който се приближи на около двадесет метра от храната му.

— Но не и на Елора.

— Да. Тогава разбрах как ни изигра. Мисля, че тя първо го обърка. Докато се усети какво става, беше вече твърде късно. Тя стана постоянен жител на къщата. А ти била ли си омъжена някога?

Този въпрос я завари неподготвена. Гидеон определено изпита задоволство, че най-накрая е постигнал невъзможното. Той имаше чувството, че Сара никога не падаше по гръб. Беше твърде бърза, жива, с пъргав ум — винаги с една крачка напред. Винаги способна да й върти нещата. Погледна я — в момента тя си играеше с вилицата.