Читать «Авантюристът» онлайн - страница 19

— Наричаш човек, който е на четиридесет години и живее сам, в стара къща, с две котки, романтичен? — той я погледна с открито недоверие.

— Много дори.

— Тогава не си попаднала на човека, когото търсиш. На тебе ти трябва някой като Джейк Савидж.

Сара се запали веднага.

— Кой?

— Джейк Савидж — Гидеон не се изненада от реакцията й. Жените винаги реагираха по един и същи начин на Савидж. Очевидно само звукосъчетанието на името му беше достатъчно, за да предизвика точно такава реакция.

— Какво страхотно име! Мислиш ли, че би имал нещо против, ако кръстя така някой от героите си?

— Едва ли, той е мъртъв.

— Съжалявам. Какъв човек беше?

— Точно такъв, какъвто се опитваш да ме изобразиш. Савидж беше истински авантюрист, търсач на силни усещания в реалния живот. Обичаше да живее на ръба. Фирмата му се казваше „Савидж и Компания“.

— С какво се занимаваше тази фирма?

— Почти с всичко в Южна Америка и Карибите изобщо в този район, от което можеше да се изкарат достатъчно пари. Работеше за разни правителства, в това число и за нашето — транспортираше със самолети провизии за джунглата. Нагоре по реките превозваше екипировка и разни принадлежности на туристи, фотографи и учени. Занимаваше се с доставката на лекарства и дрехи от благотворителни организации. Осигуряваше водачи и снабдители на археологически експедиции и понякога на екипи журналисти. От време на време „Савидж и Компания“ се занимаваха и с издирване на съкровища. О, как щеше да ти хареса Джейк Савидж!

— Какво се случи с него? — попита Сара.

— Казват, че веднъж се заел с някаква особено опасна работа. И след като отишъл в джунглата, повече не се върнал.

— И така се превръща в легенда. Страхотна история.

— Знаех си, че ще ти хареса.

— На последната си експедиция Джейк Савидж сам ли е отишъл?

Гидеон отвърна колебливо:

— Савидж имаше партньор, който в повечето случаи го придружаваше.

— Партньорът му също ли е загинал в джунглата?

— Очевидно, да. Във всеки случай не се завърнал, но този факт не беше забелязан от никого. Защото известното име беше Савидж.

— Значи неговата смърт е привлякла вниманието на всички.

— Точно така. И компанията фалира без него.

— Всичко това е много интересно, но ние не се нуждаем от Джейк Савидж за нашата експедиция. Ние имаме теб.

— Ти сигурно подлудяваш хората с този твой безграничен оптимизъм и възторженост.

Тя прехапа устни.

— А тебе подлудявам ли те?

— Да. Но не се притеснявай. Тази вечер нямам нищо по-добро за вършене.

Сара се засмя.

— Така си и знаех!

След десет минути, когато влизаха в ресторанта със Сара Флийтуд, на Гидеон му се струваше, че всички се обърнаха към тях.

Това не беше точно така, разбира се. Клиентите, които не бяха от града, изобщо не се интересуваха от нещо толкова обикновено — един мъж да влезе в ресторант с жена. Но всички местни хора, от съдържателката до шофьора на автобуса, бяха страшно заинтригувани. Гидеон изруга наум. Не беше свикнал да бъде център на внимание и не му беше приятно. Сара бе виновна за всичко.

— Приятно ми е, че те виждам пак, Гидеон. От доста време не си идвал. Последвайте ме, моля — Мариан Лили, младата съдържателка, се усмихваше приветливо, докато ги водеше до една маса до прозореца. — Надявам се, че вечерята ще ви хареса, мадам — обърна се тя към Сара, докато й издърпваше стол.