Читать «Авантюристът» онлайн - страница 18

— Наистина ли мислиш така? Сигурно е много любезен този главен готвач. Как се казва?

— Морт.

— Морт. Ще го запомня. Колко симпатичен мъж.

— Още не си го виждала и съвсем не си сигурна дали ще си направи труда да ти приготви нещо специално — без съмнение ще си направи труда, поправи се Гидеон мислено. В Сара Флийтуд имаше нещо, което принуждава мъжете да й изпълнят това, което иска от тях, само за да видят удоволствието, което ще се изпише на лицето й.

Дали всички мъже или само аз? — попита се Гидеон с внезапно сполетяло го лошо предчувствие.

Опитваше се да я изучава крадешком, а тя гледаше накъсаната крайбрежна ивица, която пробягваше край тях. Даваше си сметка, че проверява дали първото му впечатление е било погрешно. Но преценка му от ранния следобед сега не претърпя някаква драстична промяна.

Предположи, че е на около тридесет години, с една-две години повече или по-малко, макар да изглеждаше по-млада. Ясните й, дълбоки очи с цвят на лешник и сега бяха така неспокойни, както и когато за първи път й беше отворил вратата, а фините й черти на малка вълшебница — все така вълнуващи.

Опънатата й червена копринена рокля леко загатваше изящно тяло, изненадващо чувствено. Светлокафявата й коса беше изпъстрена със златисти нишки. Изключително гъста, беше я сресала така, че да открива челото, и вързана отзад на опашка, която се разливаше на каскади. С тази прическа успяваше да изглежда стилна, а не — младежки палава. Цялата излъчваше някакво строго изящество, поради което всичко, което би облякла, щеше да изглежда стилно на нея.

И все пак с нещо му напомняше за Елора. За миг той съжали, че не си е сложил връзка. Изведнъж се почувства недостатъчно добре облечен със своите джинси и бяла риза.

— Гледката е великолепна, нали? — попита Сара, отделяйки се неохотно от стъклото. — Ще използвам този декор за някоя от книгите си. Великолепен фон за романтична история с напрегната фабула. С много драматични ситуации и неизбежни опасности. Къде живееше, преди да се преместиш във Вашингтон, Гидеон?

— Ту тук, ту там.

— А-ха. Уморен от света скитник, който накрая решава да се установи на едно място. Така и предполагах. А какво работеше, преди да започнеш да издаваш „Иманярство“?

— Това-онова.

— Обзалагам се, че си се занимавал с търсене на съкровища, но истински.

Той я погледна раздразнено.

— Какво те кара да мислиш така?

— Е, както вече разбрахме, ти не си сериен убиец, а не те виждам в ролята на търговски агент. Така че какво друго остава от професионалната ти биография, което би могло да стои зад думите „това-онова“?

— Може да е неспособността ми да задържа хубавата си работа по-дълго!

— Ами! Ти би могъл да се справиш с всичко, което поискаш. Ако си искал да задържиш някоя банална работа, щял си да успееш. Но аз не те виждам като обикновен човек, Гидеон. Ти приличаш на героите от моите книги, а аз никога не пиша за обикновени хора.

— Виж какво, госпожице Флийтуд, вероятно ще се разбираме много по-добре, ако не се опитваш да ме идеализираш.

— Как бих могла да не те идеализирам? Ти си наистина много романтична личност.