Читать «Авантюристът» онлайн - страница 17

Затова най-добре би било все пак да заведе дамата на вечеря.

Втора глава

Не че имаше нещо по-интересно да прави, помисли си Гидеон, като слизаше от колата на паркинга пред мотела. И тази вечер щеше да бъде като всички други — сам с Елора, Мачу Пикчу и някоя хубава книга. Той не намираше нищо лошо във вечерите, прекарвани в уединение. Преди всичко така му беше спокойно.

Но една част от неговото аз все още копнееше за вълнуващи преживявания, дали за по-добро или по-лошо. Сара Флийтуд беше успяла да събуди в него този копнеж. Трябваше да признае, че за първи път от много време срещаше толкова интересна жена. Малкото връзки, които бе имал след развода си, бяха спокойни и не се отличаваха с нещо особено.

За Сара Флийтуд не можеше да се каже нито че е много спокойна, нито незабележима.

Вратата на една от стаите на мотела се отвори широко, когато той тъкмо се канеше да отиде на рецепцията, за да попита за Сара.

— Здравей, Гидеон — извика му тя от другата страна на паркинга. — Аз съм готова.

Той се обърна. Сара припряно заключваше вратата след себе си. Явно го беше видяла през прозореца. Гидеон дори не си спомняше кога за последен път жена го беше чакала нетърпеливо, застанала на прозореца. Лийна беше твърде уравновесена, от друга страна твърде отдадена на работата си, за да се занимава с такива неща, поне що се отнася до него.

Разбира се, не трябваше да забравя, че Сара Флийтуд не го очаква само заради обикновената среща за вечеря. Тя търсеше пет чифта обици, известни като Цветята на Флийтуд. А това беше достатъчно, за да направи нетърпелива, която и да е жена.

— Закъсня — информира го тя, докато пресичаше паркинга. Високите й токчета чукаха по паважа по начин, който му се струваше изненадващо привлекателен. Навяваше му асоциации с нежни женски въздишки и внезапно избухнала страст посред нощ.

Подразнен от собствените си мисли, той се опита да се откъсне от еротичните си видения. Погледна часовника си.

— Само пет минути. Да не би да възнамеряваш да ме уволниш заради някакви си пет минути?

Тя се разсмя. Смехът й беше гърлен и красив. Скочи в колата, без да изчака той да й отвори.

— Да не би това да означава, че вече си решил да ми позволиш да те назнача?

Той се настани зад волана и завъртя ключа на таблото.

— Обмислям.

— Тогава всичко е уредено — Сара се облегна, явно сияеща от задоволство.

— Не съвсем — очевидно се боеше да даде категоричен отговор. Завъртя кормилото и насочи колата навън от малкия паркинг. — Само казах, че обмислям. Ще ти съобщя решението си, когато съм готов.

— Добре, добре. Така да бъде. Междувременно, аз съм гладна. Дали в този ресторант, който се казва „Дивата вода“, има спагети?

— Не съм обърнал внимание. Когато ходя там, си поръчвам риба. Това е специалитетът на заведението.

— Може да хапнем малко спагети и рибни блюда, лингвини с миди или нещо от този род.

Той я стрелна с поглед, изпълнен с възхищение.

— Не бих се изненадал. Дори и да ги няма в менюто, главният готвач светът ще обърне, но ще приготви нещо специално.

Очите на Сара се разшириха от учудване.