Читать «Авантюристът» онлайн - страница 16

— Цветята. Защо трябваше да попадна точно на тези проклети Цветя? И точно на нея? — Гидеон отиде в хола и поспря за малко пред недовършената игра на шах. Той самият бе изработил фигурите. Не бяха кой знае какво постижение на изкуството, но му служеха добре. Взе царицата и започна да я върти, като я оглеждаше от всички страни.

Размишленията му над фигурата бяха прекъснати от някакво ръмжене откъм входната врата. Той отиде да отвори. Мачу Пикчу се промъкна, като се поспря за малко, за да тупне обувката на господаря си с тежката си опашка. След това с видимо усилие се качи на облегалката на дивана, любимото му място в къщата, и се настани удобно.

— Вечеря. От мен се иска да захвърля всичко и да я водя на вечеря. Как така си позволява да ми нарежда? За каква се мисли, по дяволите?

Котаракът мигаше лениво, без да изпуска Гидеон от поглед. Той отиде в кабинета си. Там, грижливо затиснати под голяма буца розов кварц, лежаха купчинката писма, които беше получил от някоя си Сара Флийтуд. По някаква необяснима причина ги бе запазил всичките.

Първото беше с дата отпреди четири месеца, когато го беше помолила за информация върху съвременното развитие на търсенето на скъпоценности. Той го взе и зачете пак. Беше написано в стил, в какъвто и останалите — лек, възторжен, шеговит и необяснимо очарователен.

Скъпи господин Трейс,

Сега е полунощ, но трябва да ви съобщя, че почти приключвам „Великолепната експедиция“. Бих искала да ви пиша колко високо оценявам помощта, която ми оказахте с информацията за вашите проучвания. Те направиха романа по-убедителен. Фабулата стана по-интригуваща благодарение на онези подробности, които ми съобщихте. Изключително удоволствие ми достави работата с вас. Вие направихте писането на книгата особено забавно.

Трябва да ви призная, че много се радвам на писмата ви през последните няколко месеца. Всъщност те ме вдъхновиха за нещо, за което ще ви разкажа някой друг път.

Между другото, ако все още не ви е минала настинката, за която споменавате накрая, предлагам да опитате горещ чай с лимон и мед. Върши чудеса.

Ваша: Сара.

P.S. Изпращам рисунка, която изрязах от днешния вестник. Помислих си, че може да ви хареса.

Рисунката изобразяваше две котки. Чиста случайност бе, че котките, едната голяма, тежка, а другата — съвсем малка, приличаха малко на Мачу Пикчу и Елора, помисли си Гидеон. В края на краищата той никога не беше споменавал за котките в писмата си до Сара.

Погледна стария часовник в ъгъла. Беше рано следобед и разполагаше с достатъчно време, за да си измисли извинение и да не води Сара Флийтуд на вечеря.

Обаче явно тази жена знае твърде много за проклетите Цветя на Флийтуд, отбеляза той. А сега беше успяла и него да открие. В нея виждаше определена заплаха за спокойното, добре подредено съществуване, с което се беше обградил.

Гидеон беше се научил много от отдавна, че най-добрата политика при потенциална заплаха е да се неутрализира, преди да се е превърнала в реалност.