Читать «Авантюристът» онлайн - страница 12

— Чувал съм много приказки, примамливи като тази, ако не и повече. Но твърде малко от тях довеждат до истински находки. В действителност най-многото, което човек може да открие, е някое парче ръждясало желязо, копче или заблудена сачма от пушка. Златотърсачеството за много хора е само хоби. Никой не е забогатял от това. Повярвайте ми, от издаването на „Иманярство“ се печелят повече пари, отколкото от търсенето на такива примамливи неща.

— Е, аз възнамерявам да опитам и наистина моето мнение е, че вие трябва да обмислите предложението ми, Гидеон.

Той премигна.

— Аз ли? Че защо? — След това припряно вдигна ръка, за да предотврати отговора й. — Чакайте, не ми казвайте нищо. Интуицията ви го подсказва, нали?

— Точно така — зарадва се тя, че той я е разбрал. — И, кога можем да тръгнем? Натъпкала съм колата си с всичко необходимо и смятам, че продуктите ще ни стигнат за няколко седмици. Предлагам, ако няма да работите по поредния брой на списанието, да тръгнем утре сутринта.

Той я гледаше изпитателно.

— Да тръгнем? Просто така? Да не сте полудели? Та вие дори не ме познавате. Може да се окажа сериен убиец, по отношение на вас, най-малкото.

— Я не ставайте смешен. Аз имам чувството, че се познаваме от месеци. Всъщност откакто получих първото ви писмо.

Гидеон изглежда се стъписа.

— Вие или сте невероятно наивна, или пък удивително глупава. Вас не трябва да ви пускат да излизате навън, освен ако не сте вързана с каишка.

— Уверявам ви, че не съм нито особено наивна, нито съм глупава. Зная какво правя. В повечето случаи поне.

— Сериозно ли говорите за всичко това? Материализирате се отнякъде си ей така, от въздуха, заставате на прага ми, размахвате пред очите ми някаква стара карта и очаквате незабавно да се включа във вашата идиотска експедиция?

— На мен по ми харесва да я наричам търсене на приключения. А във всички приключения участва странстващ рицар. Избраният сте вие.

— А вие коя сте според вас? Да не се мислите за красавицата принцеса? — Той плесна папката с картата по масата.

Сара се усмихна.

— Каквато ме виждате, за такава ме считайте. Забравих си вкъщи тиарата. Е, какво ще кажете, господин Трейс? Свободен ли сте, за да ви назнача на тази работа?

— Не, не съм свободен — измърмори той. В това време чайникът започна да свири. — Аз само пиша за загубени съкровища, но не си губя времето да ги търся.

— Но вие няма да си губите времето. Аз ще ви плащам.

— Вижте какво, госпожице, диренето на съкровища струва пари. И то много пари. Хората пилеят милиони за проекти, чиято цел е да установят местоположението на потънали кораби или да издирят златни мини. — Той взе нейното пликче чай и го пусна в едната чаша. След това я напълни с гореща вода. После наля и в чашата с кафето. Движенията му бяха пестеливи и овладени и подсказваха силен характер.

— Не ви предлагам да организираме голяма експедиция за намиране на потънал кораб със съкровища на борда. Само искам да намеря Цветята на Емелина Флийтуд. И притежавам картата. Има ли нещо по-просто от това, което искам?