Читать «Авантюристът» онлайн - страница 10

Дори шахът, разположен на една маса в ъгъла, изглеждаше някак спретнат и подреден. Сара гледаше гравираните дървени фигури и се питаше с кого ли играе шах Гидеон. По всичко изглеждаше, че живее твърде уединено.

Тя пристъпяше бързо след неохотно поканилия я домакин. За да я заведе във всекидневната, минаха през кухнята. Тук всички прозорци гледаха към океана, като сега предлагаха панорамна гледка на надвисналите над водата тъмни мъгли. Самата стая беше просторна в стила на старите кухни и някак по-светла и гостоприемна от всекидневната. Но и тук преобладаваше впечатлението за плашещ ред.

Гостенката си даде сметка, че изобщо не е очаквала, нейният герой да е толкова добре организиран човек. Но тя не се поддаваше на тези обезкуражаващи дребни подробности.

— Седнете.

Тя не чака втора покана. Пусна огромната си чанта на един стол така, че тупна, и седна до старата маса с крака във вид на животински лапи.

— Жилището ви е много интересно.

— Аз го харесвам — Гидеон беше на мивката и пълнеше с вода стар сребрист чайник.

— От много време ли живеете тук?

— Почти пет години.

— Оттогава ли издавате и списанието си за златотърсачи?

— Приблизително.

Домакинът й очевидно не го биваше много в светските разговори. Това не изненадваше Сара. Гидеон Трейс не беше от типа хора, които непрекъснато любезничат.

— Високо ценя помощта, която ми оказвахте през последните месеци, господин Трейс. Специализираната информация, която ми предоставихте по въпросите на златотърсачеството, беше неоценимо полезна за моя роман. Сигурно ще ви зарадва новината, че във вторник изпратих в Ню Йорк ръкописа на „Великолепната експедиция“.

— Невероятно вълнуващо — съгласи се той саркастично. — Споменахте в едно от писмата си, че това е някакъв любовен роман, така ли?

— Точно така. Аз пиша романтично приключенски романи.

— Струва ми се, че тези два термина си противоречат.

— В никакъв случай. Според мен романтичното и приключенското начало се допълват много красиво. Опасностите и приключенията повишават силата на чувствата в романа и обратното — силните чувства правят приключенията по-интересни.

Гидеон определено я слушаше със скептицизъм. Той сложи две чаши на масата и сипа в едната лъжица нес кафе.

— Както разбирам, май не четете книги от този жанр? — осмели се да го попита Сара, малко разочарована, че след всичките тези месеци, през които си кореспондираха, той очевидно не си беше направил труда да купи някоя от книгите й, за да види какво представлява.

— Не, не бих казал, че чета такива книги — Гидеон върна чайника на печката.

Сара се вгледа в него, когато се обърна. Той се облегна на ръба на плота и скръсти ръце връз широките си гърди. Или тази недружелюбност и скептицизъм бяха нещо типично за характера му, или пък ако не — може би беше прекъснала някаква важна работа. Нищо чудно тъкмо да е пишел някоя статия за „Иманярство“. Тя знаеше много добре какво изпитва човек, ако бъде прекъснат, когато пише.

— Вижте, ако моментът не е подходящ, бих могла да дойда друг път — предложи тя.