Читать «Авантюристът» онлайн - страница 14

— Струва ми се, че тогава се случих под душа. Знаеш ли, обикновено най-добрите идеи ми идват, когато вземам душ.

— Не, не го знаех — Гидеон се постара да изиграе, че изглежда очарован против волята си.

— Във всеки случай, изведнъж ме осени чувството, че е време да започна да търся обиците на Флийтуд и че аз съм тази, която трябва да се заеме с това. Излязох от банята, облякох си един халат и влязох във всекидневната. На бюрото ми беше последното ти писмо, в което ми предаваше данните от проучванията за спасителните операции, необходими за моя роман „Великолепната експедиция“. Само погледнах писмото и разбрах, че искам ти да ми помогнеш в издирването.

— Просто удивително!

— Нали? Надявам се, че и ще ти достави удоволствие. А освен това ще бъде поучително.

— Поучително ли?

— Разбира се. Материалите за иманярството, които ми изпрати за „Великолепната експедиция“, бяха изключително интересни, но твърде академични, ако схващаш какво имам предвид. А сега ще имаш възможност да научиш нещо повече в процеса на търсенето на едно истинско, реално съкровище, току-що изкопано от земята, така да се каже.

Гидеон отпи от кафето си.

— А какво ще стане, ако ти кажа, че в момента не съм свободен, за да отделя две седмици?

— Ами, предполагам, че бих могла да дойда пак по-късно.

— Колко по-късно?

— Утре?

— Или може би вдругиден? Няма значение. Очевидно е, че никога няма да се махнеш.

— Наистина бих могла да поотложа малко нещата, щом е абсолютно наложително. В края на краищата, тези обици са загубени толкова отдавна. Но сякаш имам чувството, че точно сега е моментът да започнем търсенето. А нещо ми подсказва, че и ти трябва да се включиш. Наистина не мога да го обясня, но усещам, че е неизбежно. Вярвам на интуицията си.

— Даваш ли си сметка, че финансирането на тази малка експедиция само по себе си ще е грандиозно начинание? Две седмици в планините с хранене, настаняване и бензин няма да излезе много евтино. Можеш ли да си го позволиш?

— Вече съм осигурила бюджета. Аз съм прилично преуспяваща писателка, Гидеон, и те уверявам, че мога да поема сметките за това начинание. Колкото до мен — ще го сметна за годишна ваканция.

— Искаш да прекараш годишната си ваканция в копаене и ровене в мръсотиите заради нещо, което вероятно дори не съществува, така ли?

— Трябва да се научиш да мислиш оптимистично, Гидеон — каза тя сериозно. — Обиците съществуват и ние ще ги открием.

— Кажи ми, Сара, винаги ли убеждаваш някой мъж да те придружава по време на годишните ти ваканции?

— Е хайде, не бъди саркастичен. Откровено казано, никога досега не съм срещала мъж, който да си заслужава усилието. А то си е усилие, нали? Не си давах сметка, че ще се окаже така трудно.

Гидеон я гледаше със странен и озадачен поглед.

— А аз заслужавам това усилие, защото мога да ти покажа как да разгадаеш картата, така ли?

Сара се нацупи и почеса котката зад ушите.

— Не съвсем. Може би. Разбира се, че имаш повече опит от мен с карти на заровени съкровища. Но не съм съвсем сигурна дали си ми необходим само по тази причина. Трудно е да се обясни. Знам само, че искам да си с мен. По някакъв начин Цветята, картата и ти сте свързани.