Читать «Авантюристът» онлайн - страница 13

Гидеон възмутено поклати глава. Донесе чашите на масата и седна срещу нея.

— Слушайте внимателно, госпожице Флийтуд. Искам да подчертая някои факти от реалния живот. Търсенето на съкровища почти никога не завършва с успех. Поне не и в днешно време. Преди сто, преди двеста години пес още е било възможно някой любител да се натъкне ма нещо подобно — на пещерните храмове на Елора или ма забравена гробница на фараон. Днес единствените хора, които изпитват такива усещания, са професионалните археолози, при това дори за тях тези усещания не се случват много често.

— Аз само се опитвам да намеря няколко чифта обици, а не изчезнала цивилизация.

— Тогава това ви нарежда в редиците на любителите. По-добре ще бъде, ако си купите детектор на метали и се отправите към плажа, за да търсите изгубени дребни монети.

— Вие наистина твърдо сте решили да не се поддавате на увещанията ми, така ли?

— Опитвам се да ви дам реалистична картина на това, което сте замислили.

— А къде е жаждата ви за приключения? Вие сигурно изпитвате истински интерес към иманярството, в противен случай не бихте се заели с издаването на такова списание. Не ви ли привлича възможността да откриете съкровището, а вълнението на търсенето? Не искате ли да изпитате копнежа по самото търсене на скъпоценности?

В очите на Гидеон за малко припламна интерес, прикрит от клепачите му.

— Опитвам се да насоча копнежите си към по-постижими цели.

Сара премигна и се усмихна.

— Да не би случайно да се опитвате да ме уплашите?

Той въздъхна.

— Вече имам чувството, че това трудно би ми се отдало.

— Да, просто е невъзможно — отсече тя решително.

Той я наблюдаваше загрижено, докато тя извади пликчето чай от чашата си, изстиска го бързо между палеца и показалеца си и се огледа къде да го хвърли. Понечи да го запрати към мивката, но Гидеон я спря.

— Чакайте, дайте ми го — той взе пликчето от ръката й и се изправи. Отиде до мивката, отвори една врата в долната част на бюфета и внимателно пусна отцеждащата се торбичка в кофата за боклук. След това се върна на масата и пак седна.

— Всеки човек се страхува от нещо, госпожице.

— Така е. И аз не правя изключение от това правило. Но не се страхувам от вас.

— Защото така ви подсказва интуицията ли?

— Правилно.

— Знаете ли какво, госпожице Флийтуд?

— Наричайте ме Сара, а и да си говорим на „ти“. Какво?

— Добре. Ти си много странна жена.

— Да, така е — призна си тя скромно. — Приятелките ми често ми го казват.

— Мъдри приятелки имаш. Дали не са се опитвали да поставят диагноза на твоето състояние?

— Според тях проблемът е, че начинът ми на мислене е твърде необикновен. А както вече казах, какво знаят те? А сега предпочитам да се върнем на нашия проект.

— Вече стана наш проект, така ли?

— Та аз мисля за него като за наш проект от момента, когато за първи път ми хрумна тази идея.

— И кога беше този съдбоносен момент?