Читать «Авантюристът» онлайн - страница 11

— Добра идея. И кога да бъде този друг път?

— Да речем след няколко дни?

Ъгълчето на устните му се изви в едва забележима усмивка. Но това неуловимо доказателство, че разговорът го забавлява, изчезна веднага.

— Забравете го. И сега може да приключим. Имам чувството, че сте упорита. Кажете ми как така изведнъж решихте да се занимавате с издирване на съкровища, госпожице Флийтуд?

— Дошло му е времето — отговори Сара простичко.

— Какво искате да кажете с това „дошло му е времето“?

— Така ми подсказва интуицията.

— Откога знаете легендата за Цветята?

— Вече близо една година. Тази история се предава от поколение на поколение от жените в моето семейство от години насам, но никой не й е отдавал голямо значение. Когато леля ми почина преди една година, тя ми остави картата.

Гидеон не помръдна, но сякаш цветът на очите му стана по-наситен.

— Каква карта?

— Картата, която Емелина Флийтуд е начертала. Вие я споменавате в писмото си, не си ли спомняте? Пишете ми, че се съмнявате дали съществува, но тя е съвсем истинска. Леля ми я е притежавала през целия си живот, докато я завеща на мен — Сара се пресегна, взе чантата си и започна да рови. — Направила съм десетина копия, а оригинала съхранявам в сейф в банката. Донесла съм едно от копията. — Тя извади прозрачна пластмасова папка, в която пазеше лист хартия с неумело направена скица и някакви думи.

Гидеон се пресегна към папката, като за първи път показа признаци на истинско любопитство. Намръщи се, докато разглеждаше тайнствения чертеж.

— Разни карти за заровени съкровища има под път и над път. Винаги се намират хора, които твърдят, че притежават оригинала или пък се опитват да ти го продадат. Деветдесет и девет цяло и деветдесет и девет процента от тях са фалшиви. Какво ви кара да мислите, че тази е оригинална?

— Веднъж леля ми даде картата за анализ в една лаборатория, най-малкото, за да се докаже, че хартията датира от съответното време. И наистина хартията се оказа стара.

— Това още не означава, че картата е истинска, или че когато и да е, е можела да отведе до Цветята. Би могла да е начертана поради редица причини.

— Това е оригиналната карта.

Гидеон я погледна. Очите му блестяха.

— Казвате го с такава сигурност.

— Защото съм сигурна. Интуицията ми го подсказва. А интуицията ми подсказва и нещо друго, Гидеон Трейс, но до това ще стигнем по-нататък.

— Дори да предположим, че е истинска, какво ви кара да мислите, че точно вие от Флийтуд ще бъдете тази, която ще намери скъпоценностите?

— Подсказва ми го…

— Интуицията. Спомням си. Често ли ви се случва да се оставите да ви води тази ваша интуиция, госпожице Флийтуд?

— Достатъчно често, за да се науча да й отдавам съответното внимание, когато е необходимо.

Откъм пода пак се чу меко мяукане. Елора скочи леко в скута на Сара и се настани там на кълбо.

— Мисля, че е редно да ви уведомя, че не даваме такива консултации, каквито очаквате — заяви Гидеон, гледайки как ръката на гостенката му гали котката.

— Зная, че се занимавате с издаването на списанието си, но си помислих, че тази идея може да ви заинтригува. Точно във вашата сфера е. Тази легенда е така примамлива. Представете си само каква статия може да излезе в списанието ви.