Читать «Дар от злато» онлайн - страница 21

— Да, появи се в петък следобед. Тъкмо си мислех да вдигам телефона, за да извикам: „Лора, помощ! Спасявай ме и този път.“

— Звучи ми доста интересно. Но все пак, ако между вас има нещо, предупреждавам те да бъдеш предпазлива. Ние жените сме лековерни и лесно уязвими. Провери ли го за препоръки?

— Познаваш ме, Лора, винаги го правя.

— Е, добре. Какво научи?

— Няма да повярваш! Той е доктор по ренесансова история. Преподавал е няколко години във „Винсънт Колидж“. После се е увлякъл в миенето на чинии, разливане на алкохол и изхвърляне на пияници. Повечето от времето си е прекарвал в пътувания по целия свят. Където и да позвъних, чух само добри отзиви.

— Ти нямаш бар, нямаш пияници, не си падаш по ренесансова история…

— Така е, но имам нужда от помощ в кухнята и от мияч на чинии. Той работи много усърдно и съвестно. Ще се убедиш, че не съм сгрешила.

— Аз бих казала също, че „работи“ и доста бързо. Не можах да повярвам на очите си, когато влязох в басейна и видях, че си се обвила около него.

Някъде се тракна врата. Джонас вероятно бе влязъл в кухнята. Верити стисна слушалката по-силно и снижи глас.

— Хей, недей да преувеличаваш. Не съм се увивала около него. Това беше само една целувка. Дори и да не бе влязла, нямаше нищо да се случи. Прекалено много се тревожиш за мен.

— Ти се шегуваш. От три години се опитвам да ти намеря подходящ съпруг — някой брокер или адвокат. Отхвърляш всичките ми предложения, за да увиснеш на врата на новия си мияч на чинии. Не мога да повярвам, че това е Верити Еймс.

— Трябва да си ми благодарна и да се чувстваш спокойна, защото от три години ми повтаряш, че съм прекалено придирчива.

— Знаеш ли какъв ти е най-големият проблем? Ти ще прекараш живота си, търсейки мъж, който има всички добри черти от характера на баща ти и нито една от неговите слабости.

— Лора…

— Здравият разум, а мисля, че ти имаш достатъчно от него, трябва да ти подскаже, че няма да откриеш подобна комбинация у нито един нормален мъж. Ти не си придирчива, а прекалено придирчива. Но от това не трябва да полудяваш и да се хвърляш в прегръдките на първия непознат. Хъм… Чакай малко, сега ще ти предложа нещо друго от „списъка“. Ето слушай — млад, 35-годишен, доктор. Пристига сам в петък, сигурно е разведен.

— Или хомосексуален?

— Не, не вярвам. Иначе щеше да дойде с друг мъж. Какво ще кажеш да опитаме с него?

— Слушай, Лора, приятно ми е да си бъбрим за моите проблеми, но трябва да вървя. Имам да върша хиляди неща и…

— И „господин Мияч“ току-що влезе при теб, нали?

В този момент Джонас застана на прага. Веждите му се бяха свили неодобрително. Верити го погледна и в главата й нахлуха спомени за бълбукащата минерална вода и мокри тела. А после — гореща и жадна целувка — по-интимна от всяка друга досега.

— Чао, Лора, трябва да тръгвам. Ще се чуем по-късно.

Затвори телефона и се обърна с усмивка към него.

— Добро утро, трябва ли ти нещо?

— Какво, по дяволите, правиш в тази дупка? Нали днес е почивен ден? Хайде да вървим при езерото. Имаме хляб, майонеза, ще взема от хладилника останалата от снощи леща, купил съм и бира. Хайде, ставай.