Читать «Дар от злато» онлайн - страница 23

— Благодаря ти, Верити — Джонас също се излегна назад и се загледа в безоблачното небе. — Ще приема това като комплимент.

— Моля — смотолеви Верити и се зарови в чантата за още кисели краставички. — Винаги съм смятала, че трябва да се поощряват добрите неща.

Гласът на Джонас промодулира в тихо мъркане, когато изрецитира:

Захвърля мойта дама даровете ми безценни,

без дори да знае, колко ги ценя.

На вятъра пилее всичко със широки пръсти,

нехае тя за моята душа.

Но алчен съм и искам повече

от усмивката й сребърна и

поглед от кристал.

Въздишам аз по тялото й,

любовта на нейното сърце.

Подаръци жадувам да получа

от бели пламъци

и златен прах.

Верити бързо вдигна глава, за да срещне блестящите му, впити в нея очи. Вече знаеше, че е омагьосана. Никога не бе попадала в сладката мрежа на страстта и прелъстяването, но сега все повече се убеждаваше, че добре се е заплела.

Мълчаливо се взираха един в друг. Верити постепенно осъзнаваше, че това е истинският мъж в живота й, мъжът, който ще я дари с „подарък от злато“. Разтърси глава, опитвайки се да се отърве от мъгляви образи, нахлуващи в съзнанието й. Търсеше отчаяно освобождение от тънките нишки, които все повече се затягаха около нея.

— Искаш ли още краставички? — насили се да се усмихне и пъхна една в отворената му длан.

Направи се, че не забелязва учуденото му изражение и започна да разказва за икономическите и социални проблеми на Сикуънс Спрингс.

Въпреки че отклони разговора към по-безопасни теми, Верити знаеше, че просто бяга от реалността. Джонас Куоръл я беше хипнотизирал, бе я очаровал с нещо. Желаеше го с цялото си същество. За първи път в живота си разбираше какво означава пълната сила на това привличане и не знаеше да се радва ли или да се страхува. „Защо, защо точно него? Това ли е мъжът, когото съм чакала толкова години?“ Въпросите й оставаха без отговори, затова ги игнорира и се изтегна по гръб, наслаждавайки се на късния следобед.

Свечеряваше се, когато се прибраха, за да се преоблекат и след това отново се срещнаха, защото Джонас предложи да отидат на кино.

— Не съм била на кино от 5–6 години.

— Работиш твърде много.

Верити не му остана длъжна.

— И това ми го казва човек, който мие чиниите на различни ресторанти по света.

Твърде късно беше, за да върне тези думи, които можеха да провалят вечерта им.

Джонас се обърна намръщен.

— Какво ти стана, господарке? Не си доволна от работата ми или мислиш, че ми плащаш твърде много?

Ядосана на себе си, че му развали настроението, тя се опита да поизглади нещата.

— Нямах това предвид и ти го знаеш. Имаме различни разбирания относно същността на работата. Пропиляваш живота си, обикаляйки света, без да използваш своите умения. Не мога да остана безразлична, ако някой пилее по този начин таланта си.

— Повярвай ми, светът няма нужда от още един доктор по ренесансова история. Ще продължи да се развива и без мен, дори по-добре. И престани да се тревожиш за липсата на перспективи в живота ми. По-добре си изяж пуканките, имаш нужда от напълняване.