Читать «Дар от злато» онлайн - страница 20

Забеляза, че завесите в бунгалото отсреща са вдигнати. „Ранобудна е както винаги!“ Усмивката му стана по-широка. Топлината и вибрациите на обецата бяха пълни с обещания. „Също както и Верити Еймс…“

Верити прекара сутринта в малкия офис на ресторанта. Провери какво е останало в хладилника и фризера и състави менюто за следващата седмица. Имаше нужда от доставка на ориз и още няколко по-маловажни продукти. Преди около месец бе купила малко количество елда⁷ и сега установи, че тя почти е на привършване. Палачинките от елда се бяха превърнали в хит.

Отпивайки от кафето си, попълни няколко формуляра за заявка и подписа необходимите чекове.

Работата й бе скучна и мислите й бяха съвсем в друга посока. Мислеше само за Джонас Куоръл. Все още не можеше добре да осъзнае какво точно се бе случило снощи в басейна. Фактът, че на 28 години бе все още девствена не значеше, че е съвсем неопитна. И преди беше целувана, но усещането се различаваше изключително много от това, което бе изпитала вечерта. Имаше нещо твърде странно, нещо, което се простираше извън границата на физическата сетивност. В един момент бе изпитала необходимост да спре Джонас, но после всичко се бе завъртяло пред очите й. „Какво ли щеше да се случи, ако Лора не бе влязла при нас?“

Усети как кожата й настръхва, защото много добре знаеше отговора на този въпрос. Беше се почувствала толкова добре, когато Джонас я бе прегърнал. След всичките тези години на очакване и нетърпение най-накрая бе изпитала тази наслада.

„Но защо трябваше да ми се случи с мъж като него? Това не е честно. Та аз дори не го познавам!“ Любовта се оказваше игра, която нямаше правила и за всеки човек бе съвсем различна. „Все пак добре стана, че Лора ни прекъсна — рече си Верити, докато прибираше чековата си книжка. — Щях да направя нещо необмислено, за което после да съжалявам. Сега ще мога да обмисля всичко на спокойствие. Все пак нямам нужда от още един скитник в живота си.“

Намръщи се, питайки се, дали Джонас си е направил погрешни изводи от тази целувка. Всъщност, нямаше за какво толкова да се тревожи. „Нали той е мой подчинен! Ако нещата не вървят добре, винаги мога да го уволня.“

Леко трепна, когато телефонът звънна. Усмихна се, защото знаеше кой би могъл да я търси.

— Здрасти, Лора. Отговорите ми са „не знам“ и „не съм сигурна“!

От другата страна на слушалката се чу приятен женски смях.

— Виждам, че ме очакваш, но откъде знаеш какво ще те питам?

— Ами, предполагам, че въпросите ти ще са: „Откъде се появи Джонас?“ и „Вече любовници ли сте?“

— Съжалявам, ако съм ви прекъснала. Но отговорът „не съм сигурна“ засега ми дава известна надежда. Значи той наистина работи при теб? Мислех, че ме будалкаш.