Читать «Дар от злато» онлайн - страница 18

Водата около тях се раздвижи. Джонас се бе облегнал на стената на басейна, без да прекъсва целувката. Едната му ръка поддържаше бедрото й, другата бе леко навлязла под еластичната материя на банския й. Верити се почувства в безопасност. „Изглежда, че той не се кани да прави нищо повече.“ Имаше всичкото време на света, за да се наслади на тази целувка. Обхвана с крака кръста му и погали добре оформените мускули на гърдите му. „Ще го изучавам толкова бавно, колкото и той мен. Колко дълго съм го чакала? Може ли да съм чакала него, или просто съм опиянена?…“

Мислите й бяха прекъснати от ярката светлина, която огря басейна.

— Съжалявам, че ви безпокоя, но през нощта не е разрешено ползването на басейните. Имаме няколко нещастни случая, така че ви моля да се прибирате в стаята си.

Верити подскочи от изненада, когато чу този познат глас. Отблъсна се от стената и се потопи под горещата бълбукаща вода. Секунда по-късно усети как мускулестите ръце на Джонас я издигат на повърхността. Мократа — коса закриваше лицето — и трябваше да разтърси глава, за да я отстрани.

— Здрасти, Лора…

Лора Грисуолд гледаше невярващо. Първоначалното изражение на красивото й лице бе учудено, а после устата й се разтегна в усмивка.

— Извинявай, Верити, не знаех, че си ти. Мислех си, че е някоя двойка от гостите, нарушаващи правилника. Ще ме представиш ли на твоя приятел?

По бузите на Верити изби руменина. Стъпи на стълбичката и, излизайки от басейна, се зави в бялата си хавлия.

— Лора, това е Джонас Куоръл. Започна работа при мен от петък. Джонас, запознай се с Лора Грисуолд, тя и съпругът й управляват комплекса.

Докато двамата си стискаха ръце и си разменяха любезности, Верити бе успяла да възвърне част от самочувствието си. Даже успя и да се усмихне смело на Лора.

— Труден уикенд, нали? Мислех си, че след като настъпи есента, ще идват по-малко хора, но днес с Джонас здраво поработихме. Решихме да поплуваме, за да се разтоварим. Надявам се, че нямаш нищо против?

Лора си помисли, че приятелката й говори прекалено много, но не направи опит да я прекъсне. Усмихна се и кестенявите й очи се преместиха от зачервените бузи на Верити към безизразното лице на Джонас.

Лора Грисуолд беше малко по-висока от Верити и с три години по-възрастна. Тялото й бе в идеални пропорции и от нея лъхаше енергия и здраве. Ако можеше да има перфектен мениджър, управляващ курортен комплекс, то това бе Лора. С Верити бяха приятелки отдавна и тя се отнасяше покровителствено към нея. На няколко пъти, след като получеше предварителния списък на гостите, се бе опитала да й намери подходящ приятел. Всичките й опити обаче се бяха провалили и сега остана твърде учудена, когато я видя да се прегръща с непознат мъж в басейна.