Читать «Дар от злато» онлайн - страница 147

— Не мърдай, Верити!

Джонас се гмурна в трептящите пипала и започна да ги отхвърля едно по едно, сякаш търсеше нещо определено.

— Джонас, недей, какво правиш? Не трябва да ги докосваш.

Той обърна златистите си очи към нея и хвана едно от стоманен сивите гърчещи се неща.

— Знам какво правя, скъпа.

Дългите пипала, които до този момент бяха привидно спокойни, сега бяха настръхнали като зли кучета и се опитваха да го достигнат. Металната змия се беше увила около ръката му и той побягна към другия край на тунела.

Едва сега Верити разбра какво се бе случило. Джонас беше взел ужасното решение да хване едно от най-силните и опасни смукала на времето. Вече и двамата не знаеха какво ще се случи. Дали изобщо щеше да успее да се върне в реалността.

Отвори очи и сцената от коридора отстъпи. Веднага усети промяната. Кинкейд се отбраняваше, а Джонас нападаше с невиждана ловкост и фантазия. Остриетата съскаха, звънтяха и проблясваха.

Джонас отстъпи към стената и Кинкейд, събрал цялата си сила, се втурна срещу него. Но за негова изненада противникът му не се отдръпна, а само приклекна под острието. После Куоръл се изви рязко и изби оръжието от ръцете му.

— Казах ти да не я докосваш, нали? Сега се приготви да умреш.

Рапирата на Джонас беше опряна в гърлото на Кинкейд. Той приседна на пода, хленчейки за пощада.

Верити почувства, че започва да губи контрол над старите емоции. Те трепереха и очакваха всеки момент да погълнат Джонас. Това, от което имаха нужда, бе рапирата му да прониже Кинкейд. Тогава спокойно щяха да навлязат в реалността и да отнемат разсъдъка на човека, който я държеше.

— Не, Джонас! Не го прави! Ако го промушиш, ти ще бъдеш обсебен. Тези пипала чакат само това.

Верити разтърси ръката му и го погледна в очите. Те не бяха вече неговите златисти очи, а очи на друг мъж, на някакъв 400-годишен призрак.

— Убий го, Куоръл! Убий го! — просъска Кейтлин от прага на вратата.

Кинкейд я погледна изумен.

— Какво, по дяволите, става тук? Коя сте вие?

— Хайде, Куоръл! Какво се колебаеш, убий го!

— Не, Джонас, не го прави! Няма да мога да задържа повече тези пипала. Миналото ще те убие.

— Нищо, ще рискувам. Може и да оцелея.

— Няма да стане, защо ти ще рискуваш? Не ти позволявам!

Кейтлин се приближи до тях.

— Джонас, ако не се осмеляваш да го убиеш, остави на мен. За мен ще е чест да го направя.

— Ко-оя си ти? — заекна Кинкейд и облиза напуканите си устни.

— Аз съм Сюзън Конъли.

— Сюзън?! Но това не е възможно!

— Прав си, бях Сюзън Конъли. Хайде, Куоръл, довърши го, докато виждам страха в очите му.

— Не, Кейтлин, това си е твое отмъщение. Ти ни забърка във всичко това и няма да разреша да използваш Джонас като кондотиер.

Евинджър я погледна учудена, но после пристъпи напред и протегна ръка. Джонас разтвори пръстите си и рапирата се озова у Кейтлин. Коридорът в съзнанието на Верити моментално се стопи и изчезна. Тя въздъхна облекчено, защото вече съществуваше само една реалност.