Читать «Дар от злато» онлайн - страница 148

— Това е лудост! Всички сте побъркани!

Кинкейд се опита да скочи на крака, надявайки се, че Кейтлин няма да използва рапирата. Но когато се хвърли срещу нея, тя инстинктивно вдигна острието нагоре и той сам се прободе в гърдите.

Викът му на болка и отчаяние отекна в стаята. Бавно се свлече на пода, хванал с две ръце дръжката на рапирата. Падайки, очите му останаха приковани върху Кейтлин, сякаш все още не вярваше, че една жена би могла да го убие. После тялото му се отпусна и застина.

Отвън се чуха викове и шум от тичащи хора. Джонас погледна първо мъртвия Кинкейд, а после се обърна към Евинджър.

— Отивам да извикам полиция. Ето какво ще им кажем. Кинкейд се е опитал да те убие. При борбата ти си се защитила с рапирата. Аз, Верити и Тави ще бъдем твои свидетели. Някой да има нещо друго да каже?

Глава XIX

Ръката го болеше ужасно. Упойката, след като му направиха шевове, вече отминаваше, и болката сякаш се усилваше. Но това си имаше и положителните страни, защото вниманието на Верити сега беше концентрирано изцяло върху него. Никога не бе я виждал толкова разтревожена, ако не се брояха случаите, когато сосът за суфлето й не се получаваше. Приятно му беше да гледа загриженото й лице, защото знаеше, че мисли единствено и само за него.

След като битката завърши Верити бе излизала само на няколко пъти от стаята, и то за да му донесе храна и чаша вода. „Малката господарка се превръща в покорна и добра женичка. Трябва да се възползвам от услугите й, колкото се може по-често, защото това едва ли ще трае дълго.“

— Казах ти, да не се надигаш от леглото, Джонас! — Верити провери за последен път превръзката на ръката му. — Нали чу доктора, каза, че се намираш в шок.

— Аз?! Да се намирам в шок? Просто съм напрегнат и ми трябва нещо, за да отпусна нервната си система. Чаша уиски мисля, че ще свърши работа.

— Никога не съм чувала при такива случаи да се пие алкохол.

— Повярвай ми. Уискито от векове е използвано като лекарство — за премръзване, за ухапване от змия, за шокови състояния.

— Е, добре, щом казваш.

Верити тръгна бързо към бара, който се намираше в залата. Там имаше богат избор от всякакъв вид алкохол и повечето бутилки все още не бяха отворени.

След като полицията си свърши работата, Кейтлин беше помолила всички гости, персонала, а и елитната група от кандидати за „Кръвожадност“ да си отидат. Масите все още бяха отрупани с храна и пълни чаши.

Верити се завърна с бутилка отлежало уиски в ръка. Вече се беше преоблякла и тежката кадифена рокля бе заменена с тъмносин пуловер и дънки. „Моят ангел хранител с дънки и бутилка уиски в ръка“ — помисли си развеселен Джонас. Тави и Кейтлин също влязоха в стаята, но седнаха в далечния ъгъл.

— Е, мисля, че е време да получа отговор на няколко въпроса. Историята, която съчинихме за полицията е добра, но мен не ме устройва.

Джонас пое хладната кристална чаша от ръцете на Верити и я притегли на леглото до себе си. После с удоволствие зарови пръсти в медночервените пламъци на косата й.