Читать «Дар от злато» онлайн - страница 145

Вратата се отвори и Джонас светна лампата.

— Ти си този, който ще умре, Кинкейд.

— Куоръл!

Кинкейд гледаше недоумяващо, но после ловко се преметна и сграбчи пистолета. Верити отхвърли възглавницата и, кашляйки, си пое дълбоко дъх. Джонас направи няколко крачки напред, но се спря.

Пистолетът вече не беше насочен към него, а към Верити.

— Спри, където си, или ще й пръсна черепа!

Съзнанието на Верити започна да се прояснява. Кинкейд държеше пистолета към нея, но вниманието му изцяло беше заето с Джонас. Нейният насилник изглеждаше объркан и дишаше тежко.

— Къде е Треслар?

— Треслар падна от скалите. Нещастен случай.

— Лъжеш.

— Да се обзаложим.

— Не знам как си успял да се измъкнеш от него, но за това ще се тревожа по-късно. Както се вижда, и в последния момент настъпват неочаквани промени, но пък става все по-интересно. Тримата заедно ще слезем долу по задното стълбище. Пистолетът ми ще е под плаща, но ще е насочен към тази рижа кучка. Чуваш ли ме, Куоръл? Едно погрешно движение и първа си отива тя. Хайде, да тръгваме.

Верити имитира, че се е примирила и се готви да стане от леглото, но вместо това се изтърколи на пода, стисна краката на Кинкейд и ги дръпна към себе си. Хватката, научена от баща й, подейства. Той загуби равновесие и падна на колене.

— Гадна кучка, ще те очистя!

Джонас вече летеше и Верити усети, как подът се разтърси, когато събори противника си по гръб. Пистолетът изхвърча от ръката на Кинкейд и тупна някъде под леглото. Тя се надигна, събра полите си и заобиколи от другата страна, за да търси оръжието. Джонас и Кинкейд се биеха мълчаливо, но шумът, който вдигаха, сигурно се чуваше из цялата къща. Столове, нощни лампи и други предмети свистяха във въздуха и се разбиваха с трясък на пода. Двамата имаха почти еднаква физика и никой не можеше да надделее.

Верити реши да излезе в коридора и да изпищи. Някой трябваше да я чуе и да дойде на помощ. Отвори вратата и едва не се сблъска с тичащата Кейтлин Евинджър с рапира в ръка. На няколко крачки зад нея я следваше Тави.

— Ох, Кейтлин, добре, че си тук! Кинкейд и Джонас се бият вътре, трябва да извикаме помощ. Тави, моля те, слез долу и извикай някой от гостите или се обади на шерифа.

— Твърде късно е за това, Верити. Часът за отмъщението ми настъпи.

— Кейтлин, какво говориш? Тави, моля те, повикай помощ!

— Тя е права, плановете й бяха по-различни, но изглежда, че и съдбата се намеси.

— Боже Господи, вие луди ли сте?! Няма ли кой да извика полиция?

Верити се опита да заобиколи Тави, но Кейтлин препречи пътя й с рапирата.

— Ти ще останеш тук, Верити. Не искам никой да ми попречи да си отмъстя.

Нов трясък се чу от вътрешността на стаята и Верити открехна леко вратата. Джонас бе нанесъл силен удар на Кинкейд и той се беше озовал с гръб към стената. Точно над него висеше рапира, подобна на тази в ръцете на Кейтлин.

Кинкейд изтри кръвта по брадата си, сграбчи оръжието и атакува напред с ловкостта на професионален фехтовач.

Верити изпищя, защото Джонас едва в последния момент отскочи от острието, насочено в гърдите му. Кинкейд отново се готвеше за атака.