Читать «Дар от злато» онлайн - страница 149

— Какво искаш да знаеш, Джонас? — почти прошепна Кейтлин.

— Плановете ти за отмъщение, които ни разказа тази сутрин, са пълна лъжа, нали? Никога не си смятала да унижиш Кинкейд пред останалите гости. Искала си той да е мъртъв, а аз да съм убиецът. Искам да знам първо, откога ме познаваш и колко ме познаваш?

— Мисля, че имаш право да знаеш.

— Ще започнеш от „Винсънт“, спомена, че си посещавала мои лекции.

— Започнах да посещавам тези лекции, защото вече бях чула за експериментите. Бях много близка с Елиху Райт.

Верити се намръщи замислено.

— Това не беше ли старият мъж, който е дал голяма сума, за да започне работа лабораторията за паранормални изследвания.

— Да, точно така, Верити. Елиху страстно вярваше в съществуването на паранормални способности и явления. Той искаше да докаже, че е прав, и даде милиони долари на „Винсънт“. В замяна изискваше само да има достъп до резултатите от изследванията. Когато опитите на Джонас започнаха, Елиху силно се развълнува. Каза ми, че най-сетне са открили обект със силни паранормални способности. Учуден беше само, че талантът ти се проявяваше по такъв начин. Бе очаквал, че ще се сблъска с телепатия или гадателство, а не с психометрия, но все пак никога не се усъмни в способностите ти.

— Какво знаеше Райт за експериментите?

— Абсолютно всичко. Може би не са ти казали, Джонас, но всичко е било записвано на видеокамера. Включително и случаят с лаборанта, който си промушил. Касетите са били строго секретни, но Елиху е имал достъп до тях. Почти всички тестове са били внимателно планирани, а после проучвани.

Джонас изруга тихо.

— Този Райт е едно гадно копеле. Беше готов да ме прати и в ада, само за да разбере какво ще стане. След като напуснах „Винсънт“ всичко пропадна, нали?

— Точно така е. Малко след като си замина, Елиху почина. Програмата беше закрита, защото компрометираше колежа и имаше сериозен отлив от студенти. Като негова наследничка, получих всички доклади и заключения, които бяха направени.

— Ти си ги наследила?!

— Да, аз бях единственият му близък човек. Прекарахме заедно няколко месеца в болницата. Аз се възстановявах след катастрофата, а той беше прекарал сърдечен удар. Елиху стана мой най-добър приятел и меценат. Заради него започнах да рисувам отново, макар че в този момент от живота си не исках да правя абсолютно нищо. Той ме насърчаваше, да не се отказвам от изкуството. Станахме много близки, защото нямаше семейство. Единствената му страст бяха паранормалните явления. Когато почина, ми остави солидно състояние, защото беше доста заможен.

— И с част от тези пари ти купи къщата на Сендкуист?

— Не е съвсем така, защото по това време вече бях достатъчно известна. Парите никога не са били проблем за мен. Всичко, което исках, беше отмъщение. Часове, дни, месеци, години мислех само едно и също — как да отмъстя на Сендкуист и Кинкейд. Но те бяха прекалено богати и властни, за да мога да ги достигна. Неочаквано Кинкейд започна да колекционира моите картини. Бях като втрещена, но изглежда, че стилът ми се бе променил след катастрофата, защото преди това моите работи не бяха го заинтересували.