Читать «Красавицата и звярът» онлайн - страница 169

— Вярно е, нищо не поиска от мен. Сам реших да го направя. Все пак жена с такова благородно потекло като тебе трябва да се омъжи за нещо повече от обикновен рицар. И отидох да заслужа титлата си.

— Ах, така ли? И какво ще стане, ако решиш, че това, което имаш сега, не ти стига? Да станеш барон ти костваше два пръста. Какво ще дадеш за… за едно графство например? Ръка? А ако ти дойде наум да натрупаш дълъг списък от титли, както правят някои? Сигурно това, което остане от теб, ще може да се насмете в една лопатка, но ще мога гордо да кажа, че си лорд този, барон онзи и граф еди кой си. За мен ще е истинско удоволствие!

„Добре се справя“ — мислеше си не без удивление Тейър. Не се учуди, като видя как хората му от почуда я бяха зяпнали с отворена уста. Самият той едва не го направи. Беше далеч по-ядосана, отколкото си бе представял. Искаше да я успокои, да я утеши, но не знаеше как, а не разбираше защо е толкова разстроена и разгневена.

Гита чувстваше как сякаш някой я разкъсва отвътре. Искаше да поплаче над раните му, да крещи от съжаление за осакатяването на красивото му тяло заради тези безполезни според нея придобивки. Едновременно с това й се искаше да вика и да го ругае за глупостта му, да избяга, да се скрие някъде, където да се успокои и да въведе в ред обърканите си чувства.

— Защо ми причиняваш всичко това? — запита го тя с по-мек глас. Някаква безпомощност се промъкваше в нея. — Какво съм направила, за да мислиш, че титли и богатство имат значение за мен? Какво съм сторила, за да смяташ, че тези неща стоят по-високо от твоя живот? Всичко, което съм казала и направила, трябваше да ти подскаже точно обратното. Но ти си сляп и глух за всичко. Не ме интересува дали си барон или ковач. Все ми е едно дали притежаваш най-хубавото имение в цяла Англия, или живееш в бедняшка колиба. Аз искам теб, не богатства!

Тейър бе силно развълнуван. Зад думите й прозираха силни чувства. Искаше да разбере точно колко дълбоки са те, но за това подхождаше по-интимна обстановка. Твърде много любопитни уши следяха жадно разговора им и той малко късно осъзна колко личен е станал този разговор. Започна да се чувства неловко.

— Гита, това е много хубаво.

— Много хубаво ли? — Не можеше да повярва, че приема думите, които се бяха откъснали от самата й душа, толкова прозаично. — Хубаво! — Погледна за миг нагоре, сякаш да потърси помощ от небето и разпери ръце в жест, разкриващ объркването й. — Със същия успех бих могла да говоря и на луната. Ще ме разбере толкова, колкото и ти! Вероятно мозъкът ми се е изпарил окончателно, защото това е единственото обяснение защо те обичам повече от живота си, след като едва ли има по-глупав мъж от тебе в цяла Англия!

Смайването, което се изписа върху лицето му, сложи край на тирадата й. Тя изруга, после вдигна леко полите си и побягна от залата. Чувствата й представляваха такава объркана плетеница, че едва не избухна в сълзи от напрежение. Последното нещо, което искаше, бе да се разплаче пред Тейър и останалите. Докато тичаше към спалнята си, за момент си помисли дали той ще я последва. Най-силното й желание обаче бе да остане сама. Не искаше никой да става свидетел на чувствата, които кипяха в нея.