Читать «Красавицата и звярът» онлайн - страница 171

— Да, щях да се опитам. Не го направих, защото мислех, че е въпрос на чест и дълг.

— Не, беше въпрос на гордост. Нищо друго. Исках да имам онова, което се наложи да върна на Уйлям. В сърцето си знаех, че за теб те нямат значение, но за мен имаха. Не исках, като останеш омъжена за мен, да загубиш каквото и да е. За мен това беше много по-важно, отколкото исках да призная. Разбрах го, докато се възстановявах от нараняванията.

— За които не ми каза нищо. Трябваше да ме извикаш при себе си.

Той протегна ръка и отстрани няколко небрежно разпилени кичури от лицето й.

— Не. Пътят дотам беше дълъг и пълен с опасности. Градът и околностите му също не бяха безопасни. Имаше една стара лечителка, която се грижеше за мен. Имах и Роджър. Ние с него от дълги години се грижим един за друг. И двамата имаме вече известни познания в лечителството. — Изведнъж осъзна, че милва лицето й.

Гита почувства жаркото желание в докосването му, прочете го в тъмните му очи и откликна.

— Колко зле беше ранен? Можеше да те заплашва смъртта, а аз нямаше да узная нищо, докато не стане твърде късно.

— О, не, не беше чак толкова зле. — Откри, че не е в състояние да отклони погледа си от гърдите и стройните й крака, разголени до коленете от разбърканите й дрехи.

— Не можеш да лъжеш.

Плъзна ръката си бавно по крака й чак до бедрото. Тя трепна и разбра, че трябва да задоволят глада, който ги изгаряше, преди да продължат трезвите и разумни разговори.

— Ц-ц. Първо ме наричаш глупак, после лъжец — измърмори той и нежно целуна трапчинката под гърлото й. — Гита…

Усети как цялото й същество се устремява към него в отговор на болезнената нужда, която гласът му издаваше, и въздъхна.

— Зная. — Заглуши тихия гласец на разума, който я обвиняваше, че се предава прекалено лесно, с довода, че Тейър вече й обясни причините да замине и да се сражава.

Цялото му тяло бе сковано от напрежение, макар че едва я докосваше. Седна и й се усмихна леко:

— Колко бързо можеш да свалиш тази рокля?

— Ще бъда готова преди теб.

Не я изненада особено, когато изгуби състезанието. Едва ли имаше по-бърз мъж от Тейър в разсъбличането, мислеше тя, докато й помагаше да се освободи от ризата и чорапите си. После той се хвърли жадно върху нея. За миг от съзнанието й изчезна всичко, с изключение на удоволствието да дава и да получава наслада. Любиха се неистово и страстно, почти яростно, което ги остави бездиханни и обезсилени от удовлетворение.

Измина известно време, преди Гита да осъзнае, че Тейър бе запазил достатъчно трезв разум, за да я подтикне да говори по време на необузданото им сливане. Опита се да си припомни какво беше говорил той и по-важното — какво бе казала тя. Когато спомените й се проясниха, едва не го удари.

Беше я подмамил отново да признае любовта си към него. Очевидно признанието й в големия салон не бе минало незабелязано, както се бе надявала. Възползвайки се от слабостта й, я бе подвел да го направи отново, без самият той да разкрие чувствата си. Това едновременно я нараняваше и ядосваше. Ако си въобразяваше, че периодично ще изкопчва любовни клетви от нея, за себе си, щеше да остане горчиво разочарован. Помисли за възможността да го отблъсне от себе си, но реши, че в момента е твърде изморена. Нещо в нея й нашепна, че е лъжкиня. Държи го в прегръдките си, защото изгаря за усещането от единението на тели Нуждае се от него след дългата раздяла като от въздух и вода.