Читать «Красавицата и звярът» онлайн - страница 167

— Милейди, казах, че съпругът ви се завърна.

— Чух.

— Няма ли да идете да го поздравите?

— О, да, след малко. Приготви вани за мъжете. Можеш да сложиш ваната на Тейър при тая на Роджър — в неговата спалня. Не, чакай. Маргарет ще е там. Сложи я тук. Аз ще се преместя в женското отделение, за да се приготвя за тържественото посрещане.

— Но те скоро ще влязат във вътрешния двор…

Пренебрегвайки мърморенето на Една, Гита събра нещата, от които щеше да има нужда за празненството. Никакви думи нямаше да му покажат по-ясно, че му е сърдита и обидена. Лесно щеше да се досети за причината, даже Маргарет да не му кажеше. Изненадата се криеше в това, че тя щеше да избере момента и начина да се конфронтира с него. Надяваше се да го накара да се гърчи като червей дотогава.

Тейър въздъхна горчиво, докато гледаше как Маргарет и Роджър се прегръщат. Неговите ръце стояха празни и непотребни, тъй като Гита я нямаше. Обзе го внезапна тревога. Нямаше я, защото му бе ядосана или защото изобщо не беше в Ривърфол. В мига, в който Роджър поразхлаби прегръдката си с Маргарет, Тейър я запита:

— Къде е Гита? — Изразът в очите й не го успокои.

— Вътре — прошепна тя, след като огледа лицето му и следите от прясно заздравелите рани.

— Все още е тук? — Маргарет кимна. — И не е болна? — Отрицателно поклащане. — Нито пък синът ми? — Отново отрицание. — Значи остава едно. Бясна е. Нищо не може да го покаже по-ясно. Трябва да е разбрала истината — изрече той под носа си и видя как Маргарет се изчерви, потвърждавайки предположението му. — Не се чувствай толкова виновна. Смятах да й кажа всичко.

— Добре. Това би трябвало да я поуспокои.

Неувереността на Маргарет едва не го разсмя. Прегърна Бек и го поведе към спалните им. Не се учуди, като видя, че Гита се е изнесла оттам, въпреки че беше подготвила гореща вана, за да се изкъпе. Явно следваше тактиката си. Тревожеше се до каква ли степен му е сърдита.

Докато мълчаливият Бек му помагаше да се съблече, за да се изкъпе, Тейър набързо претегли възможността да прояви съпружеските си права и да заповяда на Гита да дойде при него. После я отхвърли. Гита не се сърдеше толкова често и въпреки че още не беше сигурен как да се отнася с нея в такива случаи, едва ли заповедите бяха най-уместният подход.

— Пак ли си разсърдил Гита? — попита Бек, когато баща му влезе във ваната.

— Страхувам се, че да.

— Но ти замина, за да спечелиш награди заради нея!

— Вярно, но пропуснах да я попитам дали ги желае тези награди. Ще ми изтриеш ли гърба, сине?

Бек се замисли, после се наведе да помогне на баща си.

— Не трябва ли жената да е доволна от всичко, което прави мъжът й?

Не беше лесно, но Тейър успя да преглътне напушилия го смях.

— Ще ти кажа две неща относно жените. Слушай внимателно, защото е най-добре да ги запомниш. Първо, никога не прави като мен. Страхувам се, че съм твърде невеж в това отношение. Ако и меча въртях както жените, да съм паднал убит още в първата битка. — Усмихна се слабо, когато Бек се разкиска. — Второ, единици са мъжете, които са истински господари на жените си. Всъщност гледам с подозрение на всяка жена, която се опитва да ме накара да повярвам в това твърдение. Тя или лъже, или е толкова празноглава или слабохарактерна, че със сигурност отегчава и себе си, и съпруга си.